Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Някои бяха с разперени криле, други се спускаха като ястреби, с разперени хищни нокти. Трети пък стояха на огромни пиедестали, свити или приклекнали, готови за скок. Всички бяха със зейнали пасти и оголени зъби.

Си Джей забеляза, че са с различна големина. Цветовете им също се различаваха – някои бяха ярки и живи, с червени или жълти петна на черен фон, докато други бяха с по-земни кафяви и масленозелени тонове.

Три стъклени асансьора вървяха по едната стена на гигантския атриум и групата се качи в единия и се издигна покрай драконите, снимана през цялото време от телевизионния екип.

– Това е направо изумително – каза Улф, загледан в един от по-агресивните дракони от другата страна на стъклото. – Направо започвам да се питам какво ли е да летиш с дракони.

Ху Тан се усмихна.

– Скъпи ми господин Улф, още не сте видели нищо.

Асансьорът спря в огромна зала. Очакваха ги сервирана храна и напитки.

Северната стена беше изцяло заета от прозорци и стъклени врати и Си Джей пристъпи към нея. Стъклото бе затъмнено, за да пази от яркото слънце, така че тя едва различи гледката от другата страна.

Долината сякаш бе взета от някакъв първобитен свят, с гори, скали, езера и водопади, всички забулени в неизменната мъгла на Южен Китай.

Следвана от Хамиш, Си Джей отвори една от вратите. Яркото слънце блесна в очите ѝ и тя примижа.

Когато зрението ѝ се възстанови, откри, че се намира на огромен, огромен балкон, който продължаваше чак до замайващия ръб на повече от сто и двайсет метра над земята.

Си Джей спря като закована от разкрилата се пред нея гледка.

Хамиш ахна.

Картината не бе просто първобитна.

Пред тях се простираше колосална долина с правоъгълна форма, обкръжена от високите била, наподобяващи на ръбовете на метеоритен кратер или вулкан. Размерите обаче бяха много по-големи от тези на обикновен кратер. Доколкото Си Джей можеше да прецени, долината беше широка десет и дълга поне двайсет километра.

И те караше да затаиш дъх.

Планината в центъра доминираше над всичко и сега Си Джей забеляза някаква кръгла структура близо до върха. Около планината имаше няколко езера и по- малки варовикови върхове. Сивкавата мъгла, стелеща се над всичко, придаваше на сцената митичен вид.

На различни места в долината се виждаха модерни многоетажни постройки, два средновековни на вид замъка и издигнат околовръстен път, който минаваше по вътрешната обиколка на кратера, като понякога изчезваше в тунели, изкопани в скалата.

Още по-впечатляваща бе мрежата от изключително дълги въжета, на които бяха закачени бавно движещи се кабини, обикалящи невероятната долина.

А над всичко това се рееха огромни дракони, размахващи лениво криле.

– Определено вече не сме в Канзас, Катеричке – каза Хамиш.

– Как може да се построи нещо подобно? – възкликна Си Джей.

Улф се появи до нея и също се загледа с увиснала челюст.

– При това без никой да разбере?

Хамиш погледна нагоре.

– Кратерът е открит към небето. Защо драконите или каквото са там просто не отлитат?

Си Джей се обърна. Двамата им домакини, заместник-директорът Шан и политикът Ху Тан, ги гледаха с усмивки. Бяха очаквали подобна реакция.

– Сигурен съм, че имате куп въпроси – каза Ху. – Аз и екипът ми ще се радваме да ви отговорим. Насам, моля.

Отведоха ги при широка полукръгла вдлъбнатина в пода на огромния балкон, голяма горе-долу колкото стадион за тенис. В предната част се издигаше подиум, около който имаше амфитеатрално разположени седалки.

Си Джей забеляза, че от север няма никакви седалки – пред зрителите се разкриваше широк изглед към невероятната долина.

Докато гостите чакаха в горната част на амфитеатъра, всеки получи пакет подаръци с логото на зоологическата градина.

– Страхотно! Подаръци! – възкликна Хамиш.

– В цветове за момченца и момиченца – иронично добави Си Джей. Нейният пакет беше розов, а този на Хамиш бе черен. И бяха...

– Боже мой, чанти банани. – обади се Ейрън Пери. – Все едно сме осемдесет и втора.

Си Джей се усмихна. Наистина бяха чанти банани от онези, които се носят на кръста и направо крещят „турист”.

Трябваше да признае, че Пери е прав. Бяха малко безвкусни. Това беше смешното на Китай – страната отчаяно се опитваше да имитира Запада, но често правеше глупави гафове.

Хамиш, крадецът на хотелски шампоани, ентусиазирано затършува в чантата си.

– Да видим... Часовник „Адемар Пиге” с логото на зоопарка – добре. Шантави слънчеви очила с лого то на зоопарка – бива. Трийсет и две мегапикселов фотоапарат „Самсунг” с логото на зоопарка – много добре. Еха!