Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Вълшебните приказки пречистват и придават по-приемлив вид на истинските истории.

В приказките рицарите са доблестни, гладко обръснати и с блестящи доспехи, докато в действителност са били мръсни вонящи насилници и главорези. Замъците са бляскави и разкошни, докато всъщност са представлявали мрачни крепости.

Ако драконите са били истински, то най-вероятно не са били грациозни, красиви и благородни създания, а мръсни, грозни и злонрави влечуги.

Докато влакът се носеше устремно към кратера, заместник-директорът Шан бързо облече нов блейзър.

Дрехата беше яркочервена като предишната, но с различна емблема на гърдите – златен дракон, свит в златен кръг на фона на китайското знаме. Около изображението имаше надпис Великата драконова зоологическа градина на Китай .

На гостите бяха раздадени червени папки със същото лого.

Си Джей беше заинтригувана, но и объркана. Двамата домакини бяха изпълнили пред очите ѝ внимателно подготвен номер.

Изпита и леко раздразнение, когато забеляза самодоволните физиономии на телевизионната репортерка Син Сили и хората ѝ, които заснемаха изненаданата ѝ реакция. В съзнанието ѝ отекна ехидната забележка на Син, че Си Джей няма още дълго да е сред водещите експерти по големи влечуги в света.

Ху Тан закрепи с карфица логото на парка на ревера си и каза:

– Трябва да се извиня за фалшивите надписи на гарата и униформите на хората ни, но това бе нужно, за да запазим зоологическата градина в тайна. Както ще видите, измамата си заслужава.

След пет минути скоростният влак влезе в гара пред централния вход на Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Сградата беше великолепна.

Издадена от склоновете на огромния кратер, тя представляваше величествена бяла постройка, подобна на кръстоска между замък и космически кораб. Височината ѝ бе поне четирийсет етажа. Две кули се извисяваха към небето от покрива в двата края на централната постройка.

Стените бяха от блестящ бял мрамор и безупречно гладки, сияещи от отразената слънчева светлина. Не можеше да се види нито един ръб – всичко бе от заоблен мрамор, стъкло и стомана. Истински постмодерен шедьовър.

Дълъг сребрист мост над ров водеше до величествена сребриста порта, през която се влизаше в невероятната сграда. В момента мостът бе спуснат.

Цялата сграда се издигаше покрай южния склон на огромния кратер и стигаше до самия му ръб.

Пред блестящата бяла постройка имаше огромен площад. В центъра му гордо се издигаше гигантска статуя на дракон, изправен на задните си лапи, с разперени криле и зейнала паст. Височината му беше най- малко двайсет метра.

– Централният вход е проектиран от престижното германско архитектурно бюро „Гьоте и Лоте” – каза Шан, докато водеше групата през площада към моста. – А статуята на кристалния дракон е дело на френския скулптор Кристиел. Поразителна е, нали?

– Великолепна... – промълви Улф.

– Невероятна... – добави Пери.

Си Джей не каза нищо, докато минаваше под статуята.

Всичко наоколо – мраморният площад, кристалният дракон, ровът, мостът, постмодерният замък – всичко просто искреше .

Трябваше да признае, че гледката е наистина впечатляваща. Даже нещо повече – изключителна , както е изключителен „Дисниленд”.

Но докато си мислеше това, Си Джей си даде сметка, че Сиймор е прав – нито едно от тези чудеса не бе дело на самите китайци, а на европейски архитекти и хора на изкуството.

По площада вече бяха поставени безброй прегради и лъкатушещи въжени коридори в очакване на огромните тълпи, които щяха да се появят съвсем скоро.

Днес нямаше опашки, но Си Джей лесно можеше да си ги представи. Щом китайците наистина бяха създали зоологическа градина с дракони, тълпите щяха да са чудовищни.

С тези мисли тя последва домакините по моста и през високата порта към Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Влязоха в най-величествения атриум, който Си Джей бе виждала. Таванът • беше огромен и се рсеше на зашеметяващите трийсет и пет етажа над нея, сякаш сградата бе предназначена да побира космическа совалка.

Горе имаше боядисани в бяло греди, от които висяха огромни, изглеждащи като живи макети на дракони.