Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Малко след водопада кабината стигна до открита станция, обслужваща подобна на хотел сграда в северния край на долината. Посрещна ги мигащ надпис: „Добре дошли в казино „Опашката на дракона!”

Сградата напомняше на Си Джей за „Беладжо” в Лае Вегас – бежови стени, огромни колони и прозорци в италиански стил.

Кабината обаче не спря, само намали скорост, докато минаваше през станцията, след което продължи покрай северния край на езерото и още един широк водопад, където също имаше речни дракони, накацали по скални корнизи по ръба и стърчащи от водата скали.

Докато се отдалечаваха от водопада, Си Джей видя четири сребристи джипа „Рейндж Роувър”, които излязоха от един гараж в подножието на казиното и поеха гю покрития с чакъл път успоредно на въжената линия.

Хамиш също ги забеляза.

– Хубави машинки. „Рейндж Роувър Спорт”.

Смътно различиха хората в колите – четиримата партийни величия с чисто новите туристически екипировки.

– Важните клечки – отбеляза Хамиш.

Сребристите джипове следваха известно време кабината, като вдигаха облак прах, след което пътят зави на север и те се отдалечиха. Си Джей видя, че пътят заобикаля драматично изглеждащи стени (покрити с дракони), които образуваха нещо като естествена преграда пред северозападния ъгъл на кратера.

Поправи се.

Не беше никаква естествена преграда. Цялата, долина беше изваяна от хилядите китайски работници, създали тази туристическа атракция. Скалите – и преградата, която образуваха – бяха поставени тук с определена цел.

– Май важните клечки правят съвсем различна обиколка от нашата – каза тя.

Хамиш се обърна към Шан.

– Хей, приятел, накъде са тръгнали онези пичове?

Шан се усмихна.

– Видните ни партийни ръководители ще разгледат една много особена част на зоологическата градина, която ще видите по-късно. Простете, но засега няма да ви кажа какво има там. Не искам да развалям изненадата.

– Ами добре тогава. Супер – отвърна Хамиш.

Всички останали зяпаха драконите. Самите скали бяха добре проектирани, помисли си Си Джей –драконите лежаха по високи корнизи или бяха накацали по поразителни върхове. Гледката грабваше вниманието. Направо като пощенска картичка.

Междувременно кабината мина над обширно благо, обрасло с тръстика и пълно с множество крокодили.

– Защо има крокодили? – обърна се Си Джей към Шан.

– Те са единствените оцелели представители на архозаврите в съвременния свят – каза заместник-директорът. – Още през триаския период е имало големи крокодили. Решихме, че присъствието им тук ще се отрази добре на драконите. Ще им напомня за света, с който са свикнали.

– Тези са соленоводни – каза Си Джей. – Което означава, че водата в блатото е солена. Май казахте, че вашите дракони не обичат солена вода.

– Точно така.

– Но блатото е свързано с езерото, а там има дракони. Как се получава?

– Много сте наблюдателна, доктор Камерън – похвали я Шан. – Малко послъгахме. Не сте я видели, но точно под повърхността има плексигласова преграда, която отделя соленото блато от пресноводното езеро.

– Крокодилите навлизат ли в езерото? – попита Пери.

– По-големите да, но не и малките – отвърна Шан. – Драконите пък винаги избягват блатото. Ненавиждат го. По отношение на солената вода те са като котки, страшно се изнервят.

Когато стигна средата на блатото, кабината зави на юг се понесе величествено над езерото, на около шест метра от повърхността на водата.

Връщаха се покрай западната стена на долината. Огромната главна сграда в южния край бе на десетина километра от тях.

По западната стена Си Джей видя двайсетина дракона с различни размери, но скупчени на малки групи с един и същи цвят.

Гласовете от контролната зала зашепнаха през малката слушалка в ухото на Ху Тан:

– Западна стена, бъдете готови. Гостите идват.

– Западна стена на линия.

– Пригответе се за пускането на конете. Пет, четири, три...

Ху Тан знаеше, че неговата зоологическа градина е чудо, което няма равно на себе си. Но тук имаше влиятелни американски журналисти и той не искаше да кажат, че драконите му само мързелуват и не правят нищо.

Понякога трябва да се погрижиш животните да направят представление.

Си Джей отново видя от кабината околовръстния път, който изчезваше и се появяваше от тунелите в склона.

А после забеляза нещо, от което замръзна.

Беше толкова добре замаскиран, че едва не го пропусна.