Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Плъзна се шест метра по хлъзгавия бетонен под и спря на самия ръб на ямата за отпадъци. Кабината му стърчеше от ръба на шест метра над дъното. В ямата имаше малко отпадъци, тъй като зоопаркът все още не работеше с пълен капацитет.

Хората вътре лежаха върху вратата на шофьора. Хамиш беше най-отдолу, Грег Джонсън бе върху него, а Си Джей и Сайм – върху тях.

– Добре ли... – започна Си Джей и в този миг горната врата на кабината отхвърча и един от принцовете надникна вътре и изсъска.

– Хамиш! – извика Си Джей. – Отвори вратата!

– Но така ще...

– Веднага, Хамиш!

Хамиш се подчини точно когато драконът посегна да сграбчи Си Джей. Когато вратата се отвори, Хамиш, Джонсън, Сайм и Си Джей полетяха в ямата и паднаха върху купчината боклук долу.

Драконът ги последва след секунда.

Щом падна върху купчината, Си Джей се претърколи миг преди ноктите на дракона да се озоват точно там, където се бе намирала преди миг. Сега Си Джей лежеше по гръб, а драконът стоеше над нея и ревеше в лицето и...

Бам!

Куршумът улучи дракона в гърдите. Той се сви, но не беше ранен.

Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!

Още стрелба. Още куршуми улучиха дракона в гърдите, в муцуната, дори в едното око.

Той зави от болка и последният изстрел – от Грег Джонсън, който стреляше е намерения пистолет – попадна право в устата на дракона и стигна до мозъка. Драконът рухна, загърчи се и след малко замря неподвижно върху вонящата купчина боклук.

– Добра стрелба – каза Си Джей.

– Благодаря, – Джонсън провери пълнителя. – Само че не очаквайте още много, защото ми е останал само един патрон.

В този миг Си Джей зърна нещо е периферното си зрение – нещо голямо и червено, което се носеше във въздуха.

– Залегни! – извика тя, когато пожарната прелетя във висока дъга. Беше един от огромните камиони със стълба. Понесе се в ямата, вероятно захвърлен от царя, и се блъсна в отсрещната стена.

– Господи! – извика Сайм.

– Не можем да останем тук... – каза Джонсън,

– Знам... Чакайте малко. – Си Джей подуши. – Надушвате ли това?

– Намираме се в боклукчийска яма все пак – каза Хамиш малко подигравателно.

– Не. Нямам предвид боклука. Мирише на бензин...

Погледът ѝ спря върху хвърлената пожарна. Смачканият разнебитен камион лежеше в подножието на купчината, отпадъци.

От резервоарите му бликаше малък фонтан. Явно бяха пробити от удара в стената. Изтичащото гориво образуваше локва около големия червен камион.

Друг черен принц кацна с писък върху пожарната, разперил широко криле.

Си Джей грабна пистолета от Джонсън, но вместо да го насочи към дракона, изстреля последния куршум надолу, в локвата.

Искра... и локвата около камиона пламна и огнена стена обгърна дракона!

Съществото беше погълнато от пламъците и изврещя, преди да отлети.

– Не е зле... – отбеляза Джонсън.

– Да – съгласи се Хамиш. – Само че сега ямата ни гори .

Прав беше. Задушаващ черен пушек започна да изпълва ямата.

– Добре, момчета, планът е следният – каза Си Джей докато се катереше по купчината боклук към ръба на ямата. – Намираме си боклукчийски камион и се пръждосваме.

– Взе ми думите от устата – промърмори Хамиш.

Стигнаха ръба на ямата. Станцията за управление на отпадъци вече приличаше на бойно поле.

Боклукчийски камиони, които доскоро бяха строени в редици сега лежаха преобърнати или смачкани покрай стените. Червеногърдите черни принцове клечаха отгоре им или бродеха между тях. Косите лъчи не следобедното слънце влизаха през дебелите решетки на външната порта. Царят дракон стоеше в югозападния ъгъл и ревеше.

Вече не се чуваше стрелба и движението бе по-малко. Драконите се бяха погрижили за въоръжените китайски работници и всички офис служители бяха или мъртви или бяха успели да избягат на околовръстния път с автомобилите.

– Онзи камион там! – Си Джей посочи една кола до вътрешната порта. Беше обърната към отворените врати на тунела на околовръстния път, готова да потегли.

Четиримата тръгнаха към камиона, като се движеха снишени и пробягваха от кола до кола.

Джонсън взе в движение АК-47 от един мъртъв китаец и хвърли на Си Джей пистолет „Глок”.

Докато бързаха покрай един преобърнат камион, чуха стон.

Си Джей надникна и видя свития в кабината Шан. Спомни си, че Ху Тан беше останал горе в сградата.

– Хайде, Шанчо – каза Хамиш, пресегна се и измъкна заместник-директора, на зоопарка, навън.

Забързаха към боклукчийския камион до вътрешната порта.