Катрин Каултър - В пропастта

Трябваше да намерим цивилизования свят.

С нашия късмет най-вероятно щяхме да се натъкнем на лагера на поредния наркотрафикант.

На следващото утро изпихме бутилка от скъпоценната вода, ядохме манго, банани и последното шоколадово блокче.

Приготвихме се за път. Савидж ме погледна и протегна ръце. Поклатих глава и притиснах Лора по-близо до себе си.

— Дай ми я. Няма да издържиш, Мак. Случилото се в Тунис не беше толкова отдавна. Ти разчиствай пътя известно време. Ще я нося до обяд, после ще я поемеш.

Растителността не беше гъста, така че не се налагаше да използвам мачетето.

На зазоряване температурата на Лора спадна — поне така преценихме. Продължаваше обаче да е много слаба. Раната се зачерви, но не се виждаше гной. Втрих последния антибиотичен крем. Кожата й пареше. Не знаех колко сериозно е положението й, но съзнавах, че трябва да се измъкнем от тази пъклена дупка. Не разполагах с почти никакви запаси. Молех се на пътеката пред нас внезапно да се появи лекар, да размаха черната си чанта и да говори английски.

Докато Савидж я държеше, намокрих една риза и избърсах лицето й. Тя инстинктивно отвори уста. Дадох й да пие вода.

— Струва ми се, че преди да спрем вчера, се отклонихме малко на юг — отбелязах аз, когато свърших с Лора. — Хайде сега да се насочим на запад и да се придържаме в тази посока.

— Все трябва да се намираме някъде — промърмори Шерлок. — Планетата не е чак толкова голяма, нали?

— Права си — подкрепи я Савидж. — Хайде, Шерлок — ти води. Мак, ти ще вървиш най-отзад. Отваряйте си широко очите. С удоволствие бих изял още един банан, така че се оглеждайте.

По-късно заваля и Шерлок успя да събере половин бутилка прясна дъждовна вода, като направи фуния от голямо листо. С разпилени около лицето коси, изпохапана от насекоми, тя държеше бутилката, перчеше се като горд паун и се хилеше като малоумна.

Бяхме мокри, но нищо не можехме да предприемем. Все пак Савидж успя да опази раната на Лора суха.

Отново зашляпахме в калта; растителността сякаш изведнъж се сгъсти. Извадих мачетето и започнах да сека. Ръцете ми направо изгаряха. След известно време отново спряхме. Савидж положи Лора върху одеяло, сгъна друго и го пъхна под главата й.

Запалихме огън. Савидж започна да бели манго с ножиците.

— Винаги съм ги харесвал — отбеляза той и подаде резен на Шерлок.

Отряза друго парче и ми го подаде. Доближих го до устните на Лора. Тя ги отвори. Е, поне все още се хранеше. Посъвзе се малко, седна и внезапно заговори:

— Шерлок, забеляза ли някакви признаци на пристрастяване? Например да ти се е искало още от опиата?

— Господи, не. — Шерлок потрепери. — Защо питаш? А, сещам се. Ако човек не се пристрастява към опиата, няма да си струва труда наркотърговците да го продават. Няма да се сдобият с постоянна клиентела.

— Точно така. А ти, Мак?

— И аз не усетих подобно нещо.

— Възможно е да не сте поели достатъчно — предположи Лора. — Ами ако са нужни повече от три дози, за да се пристрасти човек? Мислиш ли, че Джили е била пристрастена, Мак?

Неприятно ми бе да го изрека, но все пак промълвих:

— Да.

— Чудя се кой друг в Едгертън е опитвал от това чудо и какво ли прави сега — промълви Шерлок.

— Чарли Дък го е пробвал, обзалагам се. Съдебният лекар сподели с мен, че е открил странни неща в кръвта му. Смяташе да прави нови изследвания. Нищо чудно да го е пробвал, за да разбере как точно въздейства. Все пак е бил ченге.

— Сигурно затова някой го е убил — предположи Лора.

— Има логика — съгласи се Савидж, окато дъвчеше банан.

— Мак — каза Шерлок, — ти се беше свързал някак си с Джили, когато тя се е хвърлила от скалата. Просто не си го разбрал. Възможно е отново да се е случило: Джили се е появила в съзнанието ти да те предупреди.

— Всъщност няма друго обяснение — съгласи се Савидж. — Освен ако не си я сънувал, защото си бил дрогиран.

— Че бях дрогиран — бях. Но каквото и да означава случилото се, се надявам Джили да е жива. Господи, Лора, много ми е трудно да го понеса — признах аз и се наведох да пипна челото й. — Как се чувстваш?

— Нещо пълзи по крака ми… Поне е от външната страна.

Замахнах и прогоних саламандъра, който изви тънката си опашка и полетя към шубраците.

Савидж подготвяше нови подпалки с ножицата. Проклетият инструмент ми приличаше вече на произведение на изкуството.

Лора простена. Лежеше по гръб със затворени очи. Лицето й бе страшно бледо, а устните — посинели. Дадох й още аспирин.