Катрин Каултър - В пропастта

Сега аз разчиствах пътя, а Савидж носеше Лора. След като се справих с особено гъсто преплетените листа, казах:

— Чудя се дали са намерили онзи негодник Молинас. Ако не са, дано да го ухапе змия.

— Или Дел Кабризо да се е разгневил, че сме избягали и да го е убил — допълни Савидж.

Не желаех да си представя какво е станало с дъщерята на Молинас.

Стигнахме до друго малко по-разчистено място и спряхме да си направим бивак. Застанали на слънчевата светлина, видяхме в другия край през тревата да притичват ято диви гъски. Скриха се в гората. Беше късно следобед — вече трябваше да спрем.

Лора отпадаше все повече. Нямаше сили дори да говори. Дадох й още антибиотици, още аспирин и две болкоуспокояващи. Оставаха само още четири. Нямаше треска, превръзката изглеждаше чиста, но силите й се изчерпваха.

Шерлок премете малкия бивак със сноп листа. Заради пряката слънчева светлина земята беше почти суха.

Събрах изсъхнали клони и прогнили парчета дърво. Намерих и малко бук — Лора твърдеше, че е добър за огън. Шерлок започна да копае ров около бивака — щял да държи влечугите настрана.

С ножицата от аптечката Савидж приготви подпалки.

— Дядо ми ме научи как се прави — обясни той. — Огънят се разпалва по-бързо.

Намерихме и суха трева. Отдръпнах се настрана и се загледах как Шерлок трупа дърветата на камара. Подадох на Савидж кибрита от аптечката и той запали огъня. Почти не вярвах, че сме успели. Огънят лумна буен и горещ.

— По един хотдог щеше да ни дойде добре — обади се Шерлок. — А също и пържени картофи и кисели краставички.

— За мен пържени царевични питки и люта салца — обади се Савидж, потърка ръце и се ухили.

Зад него се разклати клон, кафяво гущерче надникна иззад дънера, изгледа ни и се прилепи към кората. Напълно се сля с нея.

— И малко горчица върху хотдога — продължи Шерлок.

Докато говореше, хвърли поглед към Лора — тя лежеше необичайно тихо.

Сякаш бяхме попаднали в картина на Йеронимус Бош, но успяхме поне за момент да се върнем към нормалността. С настъпването на нощта бръмбарите се раздвижиха. Чуваше се как щъкат напред-назад. Толкова много и все гладни. Усмихнах се на Лора.

— Гениални сме. Виж колко ярък е огънят.

Но Лора не гледаше нито към мен, нито към огъня. Гледаше надясно, точно отвъд рова, прокопан от Шерлок. Лицето й бе по-бледо от сварен ориз. Чух я да произнася името ми. Гласът й по-скоро приличаше на изхриптяване.

Изтеглих брена от кръста си и бавно се обърнах.

Там, изправен на задните си крака, стоеше златистокафяв броненосец. Не от онези малките, които виждаш убити от автомобилите по магистралите на Тексас, а огромен. Такива екземпляри бях виждал само на картинка.

— Не яде хора — прошепна Лора, — а червеи.

— Това ме успокоява — отбелязах аз, окато смъквах брена.

Кой знае дали наоколо нямаше хора, които да чуят изстрела? Савидж ми подхвърли камък. Аз го запратих на сантиметри от мястото, където стоеше броненосеца. Разхвърчаха се листа и пръст. Той нададе странен съскащ звук и изчезна в гъсталака.

Въздъхнахме с облекчение.

Време беше за храна. Савидж обели мангото с ножицата от аптечката — тази ножица се оказа много полезна, — а на мен възложи да обеля бананите.

Внимателно огледах плода, преди да го изям. Надявах се да не получим хранително отравяне. Изядохме само по две манго, по един банан и по един скъпоценен „Марс“.

— Още е само осем часът — отбеляза Шерлок. — Някой знае ли кой ден сме?

— Ако е петък — намеси се Савидж, — щяхме да сложим Шон да спи, а после щяхме да седнем и да изпием по едно от хубавите кафета, които правя.

Шерлок се усмихна при тази мисъл и припълзя до Лора. Постави нежно длан върху бузата й, а после върху челото й.

— Мак, кога й даде аспирин?

— Преди два часа.

— Отново вдига температура. Трябва да й даваш течности. Така постъпвам с Шон, когато вдига висока температура. Казал ми го е лекар.

Мислех, че и преди съм изживявал дълги нощи, но тази се оказа най-дългата. Навсякъде около нас притичваха същества — чувахме ги. Не по-малко от десетина кръжаха над главата ми. Но нищо не можеше да се сравни с концерта на бръмбарите.

Савидж поддържаше огъня. Никакви гигантски броненосци не ни посетиха повече. И змии не припълзяха да се стоплят. Бяхме само ние четиримата.

Бях се унесъл. Лора беше вдигнала висока температура и усетих да трепери до мен. Накарах я да пие вода и я притиснах силно към себе си. Изглежда помогна, защото престана да стене и спа непробудно няколко часа.