Катрин Каултър - В пропастта

Тя пи до насита и Савидж избърса устата й. Шерлок попипа пръстите му, положени върху бузата й.

— Дилън, онова, което виждам, лимон ли е?

— Браво — похвали я той. — Вече си по-добре. Да, с Мак намерихме няколко лимонени дървета. Обрахме плодовете. Ако ни свърши водата или трябва да се измием, ще ги използваме.

— Може и да ги използваме за „Маргаритите“ на Лора. Дилън, сега те виждам съвсем ясно. Не ми харесваше да съм откъсната от теб.

— И на мен — отвърна той.

— Вече не се налага да ме носиш.

Наведе се и я целуна.

— Добре. Значи ще ми помогнеш да носим бутилките с вода.

Тя се засмя; беше истинският смях на Шерлок. Пак ми се прииска да бях убил Молинас заради всичко, което й причини. Причини и на мен.

Лора лежеше със затворени очи. Несъмнено изпитваше болка, но съзнавах, че трябва да внимавам с болкоуспокояващите. Дадох й вода, антибиотици и два аспирина.

— Време е за обяд — обявих аз. — Ще се състои изцяло от захари и мазнини. Двете ми най-любими неща на този свят. Ако продължаваме с такава питателна храна, ще започнем да подскачаме по дърветата заедно с маймуните.

Савидж се намеси:

— Видях половин дузина червеникави маймуни на седемдесет и пет крачки зад нас. Люлееха се високо над главите ни, гледаха ни с интерес, но не останаха във възторг от присъствието ни. Все едно сме съседи, които не одобряват. И ми хрумна нещо: тук, на своя територия, те и преди са виждали хора. Защо не допуснем, че не сме навътре в екваториалната гора на Колумбия, на стотици километри от всякаква цивилизация, а сме близо до селце или град? Макар да не съм наясно защо някой би си избрал да живее на място, което прилича на нажежена пещ.

Свъсих вежди и кимнах.

— Прав си. Онзи ягуар изглеждаше отегчен, все едно не представлявахме кой знае какво. Е, държеше ни под око, но колкото да оправдае присъствието си, и не изглеждаше разтревожен.

— Сигурно така гледат точно преди да скочат. — Савидж се засмя на изражението ми. — Не, не бих се притеснявал за котките. Хей, готови ли сте да обядваме?

— Искам си „Маргаритата“. — Лора леко заваляше думите. — Набрали сте лимони. Чух Шерлок да говори за това.

Разкопчах двете ризи и погледнах превръзката й. Слава Богу, не беше избила кръв. Какво да предприема сега? Бях учил как се оказва първа помощ, но само толкова. Бях пропуснал да почистя петно кръв върху дясната й гърда; сега беше засъхнала. Без да се замисля, леко го избърсах. Очите й се отвориха.

— Кръв — обясних аз. — Непоносимо ми беше да я гледам върху теб, Лора.

— Как изглеждам?

Исках да й кажа, че независимо от всичко все още желая да гледам гърдите й, да прокарам ръце по тях със затворени очи и да й повтарям колко е красива. Някакво насекомо ме ухапа по показалеца.

— Няма ново кървене. Превръзката е стегната и чиста. Потиш се и това е добре. Хубава, гореща пот от слънцето. Според мен е най-добре да оставим нещата както са. Утре сутринта ще сменя превръзката и ще видя как изглежда раната. А сега, понеже си страшно примерна пациентка, получаваш награда. — Извадих блокчето „Марс“ от опаковката и отчупих от него. Тя отвори уста. Усмихна се, докато го дъвчеше. Дадох й да изяде цялото блокче. — Ще ти се дотанцува от толкова много захар — отбелязах аз.

— Може да изкара един танц с Шерлок — обади се Савидж.

Седеше на одеялото до жена си и олизваше шоколада от пръстите си.

— Шерлок, добре ли си вече?

— Много по-добре от теб, Лора. Болката силна ли е?

— Успявам да я контролирам. Принудена съм да лежа тук и да гледам как Мак яде шоколадовото ми блокче. Много е жестоко. Устата ми е пълна със слюнка. Ако имах сили, щях да го измъкна от устата му.

Отчупих парче и й го дадох. Затвори очи и го сдъвка.

Преброих ги. Имахме още пет блокчета. Трябваше да намерим и малко плодове, например манго. Очаквах да има банани, но не бях виждал. Зърнах малък мравояд и си представих какво ли ще е да го опечем. Обърнах се към всички:

— Оглеждайте се за нещо за ядене — плодове например. Ще ги наберем от дърветата, ще ги обелим и ще ги изядем. Става ли?

— Най-добре да започнем с мангото — предложи Савидж и се залови да ги бели. Раздаде на всички ни. — Добре са узрели. Хапвайте.

— Имам кибрит — обади се Шерлок, а по брадичката й се стичаше сок от плода. — Следобед ще накладем огън. Така ще държим страшилищата настрана.

— Знам как да го направя — намеси се Лора. — Прекарах доста време от детството си в излети в компанията на баща ми и на по-големия ми брат. Виждала съм букове, дори и дъбове. Те са твърди дървета и са добри за огън.