Катрин Каултър - В пропастта

Шерлок изпълзя до Лора.

— Остана ми още малко от ризата. Чакай да ти завържа косата, че се е разпиляла навсякъде.

Загледах се как тя се опитва да сплете силно сплъстените коси на Лора на френска плитка. Приглади кичурите и извади поне половин дузина буболечки. Най-доброто, което можех да кажа за резултата, бе, че косата й вече не падаше по лицето й.

— Как изглеждам? — попита Лора.

— Разкошно. Шерлок много я бива да се справя с коси; особено с дълги като твоите.

Прокарах навлажнено парче от ризата по устните на Лора, за да почистя лепкавия сок от мангото. Представях си как иначе ще му се зарадват всички летящи насекоми.

Усмихна ми се и затвори очи.

Изправих се и се протегнах. Събрах багажа и взех Лора на ръце. Вече бях свикнал с тежестта й. Беше ми приятно. Предпазливо се огледах. Не видях нищо, което да представлява заплаха.

Слава Богу, Шерлок вървеше сама. Следваше неотклонно Савидж; носеше аптечката и автомат.

— Спи, Лора — предложих аз.

— Добре.

Облегна глава на рамото ми. Гласът й звучеше съвсем немощно.

Не спирахме да вървим. Сега Лора ми се струваше по-лека. Сякаш се топеше, а нищо не можех да предприема, за да го предотвратя. Освен да намеря покой.

Савидж поддържаше равномерно темпо и сечеше растителността пред нас. Не виждахме почти нищо, но чувахме всевъзможни звуци наоколо.

Изведнъж високо над нас отекнаха крясъци и писъци. Семейство маймуни подскачаха нагоре — надолу и тресяха клоните. Кафяв изсъхнал плод удари Савидж по гърба. Замеряха ни и с други неща, но не ни нараниха сериозно. Аз ускорих ход. От усилието наврях лице в бодливо листо, изпречило се на пътя ми. Те не се страхуваха от нас — само се дразнеха, че навлизаме в територията им. Щом се отдалечихме, престанаха да ни обръщат внимание.

Следобед заваля — топъл, обилен дъжд. Бях готов да заменя две шоколадови блокчета за чадър. После открихме, че на места естественият навес над нас е достатъчно дебел, за да останем относително сухи. Покрих Лора, доколкото успях. Проливният дъжд най-после престана. От земята се заиздига пара. Влажността не намаля. Пара излизаше и от дрехите ни.

Пуснах Лора да стъпи на крака, като я подпрях на себе си.

— Представи си един студен душ, Мак — каза тя.

— В момента — отвърнах аз със затворени очи — той е сред десетте неща, които най-силно желая. Не, сред трите. Искам да си под студения душ с мен, Лора, да се смееш и отново да си добре.

Тя нищо не каза и аз се изплаших. Продължихме да вървим.

Към непроходимата растителност наоколо се прибави и превърналата се в кал земя под краката ни — хлъзгава и на места дебела не по-малко от десет сантиметра. Бяхме кални до колене. Движението ни страшно се затрудни. В един момент едва не паднах. Шерлок ми помогна да се задържа прав.

От нас се стичаше пот. Савидж сумтеше при всяко замахване с мачетето. Маймуни и птици пищяха и крякаха над нас. От време на време шумът ставаше оглушителен.

Исках да спра, да падна на колене и никога повече да не помръдна. Точно тогава видях ято пеперуди в най-изумителни цветове — червени, жълти, зелени. Успях само да посоча към тях. Една ни следва доста дълго — пърхаше с крилата около лицето ми; имаше невероятно сини краски с черно по краищата. Пеперудите изчезнаха и отнесоха красотата със себе си. Дадох си сметка, че сме се придвижили поне още десет километра на запад. Екваториалната гора беше зловеща, ужасяваща, а тези пеперуди бяха най-красивото нещо, което съм виждал.

Шерлок зърна две змии. Закова се на място, взряна в растителността на метър вляво от нея. Нямаше начин змиите да останат незабелязани. Ярките им оранжеви и бели ивици се отдалечиха от нас и потънаха в гъсталаците.

Погледнах да се уверя, че ботушите на всички са стегнато завързани, а крачолите — плътно напъхани вътре. Трудно бе да се провери заради калта, с която бяхме наплескани. Е, поне по лицата нямахме кал. Никакви буболечки или змии не можеха да проникнат до краката ни. Но забелязах ухапвания от насекоми по ръцете. От тях нямаше никакво спасение.

„Да оцелеем — помислих си аз. — Трябва просто да оцелеем.“ Този следобед не чухме повече вертолети или шум от други човешки същества. Бяхме само четиримата, сами в тази пещ.

— Ха — провикна се Савидж, — вижте какво намерих. Узрели банани. Ще ги прибави към мангото. Сега блокчетата „Марс“ ще бъдат за десерт.

Намерихме и няколко пипас — вид зелен кокосов орех. Разцепихме ги и изпихме млякото. По време на пороя Шерлок бе направила фуния от едно огромно листо, така че празните бутилки отново бяха пълни. Набрахме няколко пипас за всеки случай.