Катрин Каултър - В пропастта

— За какво беше докладът ти пред Надзорния съвет?

На устните й се появи усмивка.

— Озаглавен е „Към следващия век“. Засяга въпроса какви икономии да се осъществят в библиотеката през следващото десетилетие и какво да се направи, та тя да оцелее.

— Тук съм, защото Джили я няма.

Скочи, направи две крачки към мен, наведе се и извика в лицето ми:

— Не! Невъзможно е да е умряла! Току-що излезе от кома. Всичко е наред, така каза лекарят. Обадих се снощи. Сестрата каза, че всичко е наред.

— Но така и не си говорила с Джили снощи, нали?

— Не. Връзките се преплетоха. Някаква сестра вдигна телефона, после вместо Джили се обади друга. Какво стана, Мак?

— Не е мъртва. Изчезнала е от болницата.

Отстъпи и събори кафето от масичката. Чашката се разби на дъбовия под, а кафето плъзна като змия към малък персийски килим. Тя издаде тих отчаян звук и се втренчи в кафето. Станах и преместих килимчето. После просто не успях да се въздържа. Хванах я за китката и я придърпах към себе си. Отначало се съпротивляваше, но после се отказа и обви ръце около врата ми. Прошепнах в косите й:

— Не е мъртва, Лора, но е изчезнала. Дойдох да разбера дали знаеш защо е напуснала болницата.

Леко я оттласнах от себе си. Налагаше се да го направя, защото иначе щях да загубя самоконтрол.

— Кога е станало?

— Около десет снощи — отвърнах аз и направих крачка назад. — Представа нямаме къде е. Надявах се, че ти ще знаеш.

Не помръдна. Стоеше, където я бях оставил.

— Защо да знам аз? Нямам идея къде е. Откъде да знам? Наистина ли е изчезнала? Почакай секунда, Мак. Най-добре да забърша.

Изчаках да се върне във всекидневната с книжна кърпа. Когато коленичи и избърса пода, се обадих:

— Никой не знае къде е. Никой не я е видял да излиза — било сама, било с друг.

Събираше парченцата от чашата и бършеше разлятото по пода кафе. Седна и ме погледна.

— И смяташ, че съм замесена, така ли? — попита накрая.

— Дойдох тук, защото се надявах да знаеш. Звънила си й снощи. — Дадох й знак с ръка да не ме прекъсва. — Да, наясно съм, че всъщност не си говорила с нея. Но, чуй ме, Лора, Джили не те харесваше. Възможно е да се е страхувала от теб. Беше твърде убедена, че си я предала по някакъв начин. Не искаше да е близо до теб. Твоето присъствие я извади от комата — нали си даваш сметка? Искаше да се махне от теб. Историята ти как сте се запознали с Джили в библиотеката, докато тя е търсела статии не за нещо друго, а за безплодието, не ми прозвуча правдоподобно, Лора. Доколкото ми е известно, едва преди шест месеца Джили взе решение да забременее. Не би се притеснявала толкова рано за нещо, което не я е занимавало преди, нали?

Бавно се изправи на крака. Пое си дълбоко въздух; по лицето й бе изписано решително изражение.

— Не те лъжа. Точно така се запознах с Джили. Лично аз не знам почти нищо за безплодието. След колко време човек трябва да започне да се безпокои от факта, че не може да зачене? Представа нямам. Не е изключено да се е опитвала от по-отдавна, но да не го е споделила с теб. Възможно е, нали? Джили може и да не е добре образована, но не е глупава.

— Наистина ли смяташ, че Джили е необразована?

— Така ми каза. Едва била завършила гимназията — някакъв учител напирал да спи с нея и затова я пуснал на изпита и й помогнал да завърши. Постоянно повтаряше колко велик е Пол, какъв гений е и колко е доволна само да е до него и да се грижи за всичко. Според мен е глупаво, но тя го приемаше и явно наистина й харесваше. Сподели, че иска дете от него. Питаше дали си представям колко интелигентно ще бъде неговото дете. После потреперваше и се безпокоеше, че детето може да наследи нейния ум и липса на талант. Въздържах се да й обръщам внимание колко кльощав е Пол и колко зле се грижи за себе си, нито повдигнах въпроса за оредяващата му коса; надявах се детето да не наследи тези му черти.

Ако лъжеше, го правеше майсторски. Затова само казах:

— Доста странно, Лора. Сигурно Джили никога не ти е споменала, че има научна степен по фармация? Има готов материал за дисертация, о засега не я придвижва, защото й е по-интересно да работи по проекти, отколкото да пише някаква глупава тема, както се изразява тя. Защо би те лъгала? Защо Пол ще потвърждава думите й, когато си с тях? Хайде, Лора, ако снощи някой те е видял, по-добре кажи името му, защото не ти вярвам. Засега няма доказателства за престъпление, няма улики някой да е извел Джили от болницата против волята й, но според мен ти се нуждаеш от алиби.