Катрин Каултър - В пропастта

— Обикновено сме просто голям социален клуб — добави Айлин. — Утре ще направим помен за клетия Чарли. Погребението е вдругиден. Искаме да го изпратим подобаващо.

— Бедният старец — промълви Кал.

— Време е Жералдин да разреже тортата — заяви Асайлъм.

Тръгнах с тях към дългата маса. Свещи блещукаха по голяма триетажна торта — бяха твърде много.

— Не си мисли, че я обиждаме — прошепна Кал. — Жералдин винаги настоява броят на свещите да отговаря на годините й.

Зърнах Пол да си пробива път през тълпата към мен.

— Какво има, Пол?

— Мак, току-що ми се обадиха от болницата. Джили е изчезнала. Представа нямат къде е. Знаеш ли нещо? Споменавала ли ти е къде ще ходи?

Някъде след полунощ всички отново се озовахме в стаята на Джили. Взирах се в леглото й. Изглеждаше така, сякаш Джили просто е станала, леко е прокарал ръце по завивките и е напуснала болничната стая.

— Нямаше дрехи — обадих се аз и докоснах възглавницата й. — Не е възможно да е излязла оттук само по нощница.

Пол ни информира:

— Днес следобед помоли да й донеса дрехи. Донесох. Не исках да се чувства като затворник. Не каза, че ще ходи някъде — повярвайте ми.

— Странно — намеси се Роб Морисън, влизайки в стаята. — Беше ли достатъчно силна, за да излезе сама?

— Да — отвърна Маги. — С всяка измината минута възвръщаше енергията си. Мускулите й не се бяха отпуснали. Прекара тук само четири дни, Роб. Някой знае ли нещо?

— Никой нищо не е видял — съобщи той и разтърка тила си. Вратните му прешлени изпукаха. — Господи, всичко е толкова нелогично. Защо е излязла? Защо не се е обадила на сестрите? Трябва да е тръгнала нанякъде. Накарах всички, които намерих, да претърсят болницата от тавана до мазето. Двама от охраната оглеждат паркинга. Няма да им убегне дори да се крие под автомобил.

— Ще поговоря с персонала — реши Маги. — Все някой трябва да я е видял. В края на краищата тя не е призрак.

Пол неочаквано изтърси:

— Не е изключено някой да я е отвлякъл.

Откакто преди три часа хукнахме от къщата на семейство Тарчър, за пръв път споменахме нещо подобно. Обърнах се към него.

— Защо някой трябва да отвлича Джили?

— Не знам — отвърна той. — Но е възможно някой да се е изплашил, че ще се сети за всичко случило се през онази нощ. Няма я повече от три часа, за Бога. Къде е? Какво прави? — Добави шепнешком: — Ами ако е Лора? Вече не разбирах какво става между двете. Кой друг би го направил?

Представих си Лора, но не можех да допусна възможността да постъпи така. Все пак Джили я обвиняваше в предателство; твърдеше, че тя е опасна.

— Добре. — Хванах Пол за ръката и го изведох от стаята, като подхвърлих към Маги и Роб: — Извинявайте, но се налага незабавно да уточня нещо с Пол.

— Възможно е Лора да я е отвлякла — повтори той, когато застанахме в празния коридор.

— Да приемем, че Лора я е отвлякла. Пистолет ли е опряла в главата й? Или я е изнесла на рамо? Все някой щеше да ги види. Това са глупости, Пол. Сега — доведох те тук, за да ми кажеш цялата истина, и то веднага. Спал ли си с Лора?

— Е, добре, не съм спал с нея — отвърна глупавият ми зет и целият се изчерви.

— Тогава защо издрънка такава лъжа за невинна жена?

— Исках да спя с нея, но тя ми отказа. Нещо ме дърпаше да си отмъстя.

— Няма логика, Пол. Ти дори не знаеше, че ще се срещна с Лора Скот. Какво отмъщение е това?

— Не е. Виж, Мак, исках да спя с нея. Фантазия, нищо повече. Не се гордея, но го направих. Сега се опитвам да поправя нещата.

Подхванах много бавно:

— Джили ми каза, че Лора я е предала. Ако не си спал с Лора, ако си го измислил, какво тогава е имала предвид Джили?

Пол сви рамене.

— Джили сигурно си е мислила, че Лора ми е любовница.

— Да разбирам ли, че си говорил неща, които Джили е изтълкувала погрешно?

Идеше ми да го ударя. Едва се въздържах.

— Мак, с Джили сме женени от осем години. Изключено е да си женен толкова дълго и да не възникнат проблеми. И ние си имахме.

— Според Джили, двамата сте се въргаляли в леглото през цялото време и страшно сте се забавлявали.

— Да, така е, но сексът не е всичко.

— Пол, Лора беше ли у вас миналия вторник вечерта?

— Не, разбира се. Защо да бъде? Вече ти казах, Мак: бяхме само Джили, аз и рибата, която задушихме. Но какво значение има, по дяволите? Връщам се в стаята на Джили.

Наблюдавах го, докато сви зад ъгъла в дъното на коридора. Чух Маги да говори на Роб, докато излизаха от стаята — опитваше се да надвика хората от охраната: всички приказваха едновременно и нищо не се разбираше.