Катрин Каултър - В пропастта

— Кал — промърморих аз, опитвайки се да я задържа спокойна поне за миг, — чуй ме. Нямам презервативи.

— Не се притеснявай. Гълтам противозачатъчни.

В следващия миг свали пликчетата си, изрита балетните си пантофки и разтвори крака. Възседна ме и ме повдигна да ме вкара в себе си. Проникнах дълбоко нагоре и я усетих — цялата й влажна повърхност. Простенах и положих всички сили да не свърша в момента.

— Не — промълвих аз. — Не…

Надигнах я от себе си и я повалих по гръб. Видях я да вдига ръка, да сваля с рязко движение очилата и да ги захвърля към другия край на стаята. После застина на място и се загледа в мен.

— Не разбирам — заяви тя.

— Не е и необходимо — отвърнах аз и се надвесих над нея.

Няколко секунди по-късно се запитах защо всички в къщата не се втурват в стаята — толкова силно изкрещя тя. Поставих ръка върху устата й, усещах как горещият й дъх минава през пръстите ми, изпитвах усещането, че докосвам виковете й. После тя се отпусна, сякаш всички кости в тялото й се стопиха, и аз проникнах в нея диво и напористо. Не се задържах дълго; просто не бях в състояние.

Винаги ми отнема известно време след това да си събера мислите. Този път направо не го желаех; не ми се мислеше за никакви последствия. Исках да продължа да се рея свободно, да не мисля. Най-сетне тя помръдна и ме принуди да се отместя. Беше съвсем будна и ме наблюдаваше.

— Ти ме облада отдолу — заяви тя неочаквано.

Все още усещах вкуса й: аромат, навяващ обещания и дълбока похот. Този неин вкус бе невероятен и аз отново се възбудих.

— Да — отвърнах и успях да се претърколя от нея. Опрях се на лакът и я целунах по устата. Целунах я няколко пъти. Бавни, лениви целувки. Накрая, притиснал устни към нейните, попитах: — Когато рисуваш, винаги ли се възбуждаш?

— Обикновено не — отвърна тя на целувката ми, като през цялото време галеше с пръсти брадичката ми или ги заравяше в косата ми. Все едно отново ме скицираше. — Но, ти, Мак, си по-различен. Скицирах устните ти, после брадичката и изведнъж ме завладя. — Въздъхна и се сгуши в мен. — Беше страшно хубаво, Мак. Влез в мен отново.

— Добре — съгласих се аз.

И този път не продължи по-дълго от първия, но поне бях подготвен да приглуша виковете й, когато стигна до оргазъм. Знаех, че ароматът й, вкусът й дълго ще витаят около мен. Бях научил две доста важни неща за Кал Тарчър: наистина обича да се люби и има дълги стройни крака, които добре пасват около врата ми.

Открих, че и тя не е много по приказките, което ми хареса, защото нямах какво да кажа. Целуна ме отново, погали ме по бузата и стана. Видях я да се избърсва с книжна салфетка, да се облича и да поставя очилата на носа си. Напусна малката стая — отивала горе да се пооправи — съобщи ми тя. Аз се движех по-бавно. Допих бирата — беше се стоплила — и метнах кутийката в кошчето до бюрото. Закопчах ципа на панталоните си, открих баня в края на коридора и се опитах да изтрия изражението на току-що шибан от лицето си. Трудно ми беше, защото продължаваше да ми е страшно приятно. Толкова приятно, че ако тя беше до мен в този момент, щях да поискам още.

Върнах се в огромния салон, убеден, че изглеждам нормално, с изключение на блясъка в очите ми. Попаднах право на Маги Шефилд. Свъси вежди за миг и ме огледа от глава до пети. После се усмихна.

— Е, Мак, кой те измъкна току-що от страданието ти?

Беше невъзможно. Нямаше начин да знае какво съм правил досега. Просто нямаше начин.

— Искаш ли да танцуваш, Маги?

— Чудя се — отвърна тя, потупа бузата си с пръст и наклони глава.

— Добре. Няма да танцуваме. Бих искал да се запозная с Айлин Тарчър — заявих аз. — Ще ме представи ли?

— Защо не? Ела, Мак. Айлин е ей там, сред онази група мъже. Тя е фатална жена на средна възраст. Според мен се държи като глупачка. Достатъчно е възрастна да ми бъде майка.

Първата ми мисъл при вида на Айлин Тарчър бе, че ако се нахвърли върху мене, няма да се поколебая, както стана с дъщеря й. Наближаваше петдесетте — изчислих го, като имах предвид възрастта на Котър, но годините не й личаха. Не възразявах и против козметичната хирургия, ако чрез нея спира хода на времето. В такъв случай Айлин Тарчър разполагаше с отличен пластичен хирург. Приличаше на тридесетгодишна и нито ден повече. Носеше черна рокля, черни копринени чорапи и черни обувки с висок ток. Имаше същите гъсти кафяви коси като Кал, късо подстригани и фризирани привидно небрежно, което й придаваше естествен, но същевременно изтънчен вид. Поне половин дузина мъже стояха около нея и тя ги оставяше да й се възхищават. Чух я да се смее — прекрасен смях.