Катрин Каултър - В пропастта

— Не му беше останала много коса — отбеляза Пол.

Тарчър пресилено се усмихна.

Извърнах се и видях Роб Морисън. В черната си тениска, черните панталони и черното спортно сако приличаше на здравеняк от Южна Калифорния. Разговаряше с Маги Шефилд. За пръв път я виждах без униформа. Изглеждаше страхотно. Роклята й беше червена, дълбоко изрязана и отпред и отзад. Косите й бяха вдигнати и носеше обувки с петсантиметрови токчета. Изпитах желание да отида при нея, за да я захапя леко за ухото и оттам нататък да продължа. Тогава забелязах ръката на Роб Морисън доста ниско върху оголения й гръб. Държеше я много собственически.

— Здравей, Мак. Добре изглеждаш в този тъмен костюм.

Обърнах се. Беше Кал Тарчър и имаше вид на стара мома с дългата пола, черната копринена блуза с висока яка и дълги ръкави и обувки като балетни пантофки. Полата и блузата горе-долу й стояха добре. Червеникавата й коса бе опъната и завързана с черна панделка на тила. Носеше очила с черни рамки. Е, поне беше подбрала цветовете.

— Здрасти — отвърнах аз.

Запитах се какво ли е станало с младата жена, която зърнах за миг пред къщата на Пол и Джили. Онази, която изведнъж стана по-висока, арогантна и студена като лед. Отново се правехме на загубено момиченце.

— Забелязах те как гледаш Маги. Изглежда адски красива, нали?

— О, да. Обичам жените да не са в униформа. Възможно е някога и ти да се откажеш от униформата си и да пробваш да сложиш такава червена рокля.

Студената арогантна млада жена се появи за миг, после изчезна.

— Запозна ли се с майка ми Айлин?

— Не, още не. Кръстницата на ДУПЕ?

— Да — изглеждаше очарована, че не съм забравил. — Чувам, че Джили вече е добре. Исках да се отбия до болницата днес, но не ми остана време. Цял ден мама ме караше да правя какво ли не. Няма да повярваш колко храна ще бъде изконсумирана тази вечер. Някой е убил горкия стар Чарли Дък, представяш ли си?

— Не.

— Гладен ли си?

— Нямам търпение да се нахвърля върху храната. А, между другото, знаеш ли дали Пол спи с други жени?

Забелязах как очите й се разшириха зад очилата. Дадох си сметка, че просто трябва да изоставя темата. Джили е добре. Тук няма никаква престъпност, освен случайното убийство на Чарли Дък.

— Пол обича Джили — обади се Кал след малко. — Не би спал с друга жена. А и той е прекалено кльощав. Но Джили ми е казвала, че се наслаждава на секса. Твърди, че бил много добър.

— Ти ревнуваш ли Джили, Кал?

Дори не трепна. Отвърна с приятен, абсолютно безразличен глас:

— Никак. Харесвам Джили. Винаги е весела, постоянно пее. Искаш ли една бира? — Продължих да я гледам още миг — изчаквах я, но тя спечели мълчаливото състезание. Най-накрая кимнах. — Да отидем в кухнята тогава. Двамата с Котър крием нашето пиене зад татковите запаси от манго. Мама ненавижда манго, така че няма да види бирата. Тя не одобрява бирата. Било плебейско питие.

Последвах я през тълпа от поне петдесет души на различна възраст; всички бяха облечени скъпо и като че ли се забавляваха, докато се угощаваха с разнообразни деликатеси — от украсени с лимони раци и лангусти върху лед до всевъзможни пастети — всичко подредено върху широка маса, дълга поне шест метра.

Кухнята представляваше същински команден център. Кал се промъкна покрай наетите за случая прислужници до огромен хладилник и го отвори. Известно време рови из него. Накрая се измъкна с две кутийки „Корс“.

— Котър вече е минал оттук. Тези са последните. В гаража разполагаме с още шест, ако ожаднеем.

— Чудесно — отбелязах аз. Отворих капачето, вдигнах кутийката в знак на мълчалив тост и отпих. Много обичам бира. — На колко години е Котър?

— На двадесет и осем. Две години е по-голям от мен. Обаче никой не ми дава повече от осемнадесет. И сигурно се питаш защо двамата с брат ми на нашата възраст още живеем с родителите си.

— Да, чудех се. Но не съм толкова невъзпитан, че да попитам.

— Беше достатъчно невъзпитан да попиташ дали ревнувам Джили. Как въобще ти хрумна?

— Вероятно съм дочул нещичко. Защо с Котър живеете още при родителите си?

Тя се засмя. Озовахме се в задна стаичка. Приличаше на библиотека. Беше празна и тъмна. Кал затвори вратата и включи настолна лампа от „Тифани“.

Постави бирата върху плота на бюрото и се обърна към мен.

— Е, Джили греши. Не я ревнувам. Всъщност искам да я нарисувам. А тя постоянно ми отказва. Пол и Маги казаха, че лицата на хората ме омайват. Джили има невероятни черти, а също и очи. Те са основното при нея. Както и при теб, Мак. Имаш невероятно красиви очи. Тъмни, бурни, романтични.