Катрин Каултър - В пропастта

— Пенсионирано ченге от Чикаго.

Сърцето отново заби по-силно.

— Чуй ме, Маги. Джили излита от скалата. Някой убива пенсионирано ченге. Възможно е двете да нямат нищо общо, но искам да го знам със сигурност, а не да гадая.

— О, тази смърт определено няма нищо общо с падането на Джили от скалата. Няма логика.

— Изискай съдебният лекар да направи аутопсия. Казва се Тед Лепра. Обади му се сега. Действай, Маги.

Голям удар, много, а после ме хванаха .

Какво ставаше тук?

Джили беше сама. Четеше вестник. Щом ме видя, сякаш застина. Бързо се озовах до леглото й.

— Всичко наред ли е?

Усмихна ми се и остави вестника настрана.

— Разбира се, Форд. Отново приличам на човек, не намираш ли? Да се сбогуваме ли си дошъл?

— Не, дойдох да поговорим.

Тя отново застина — все едно не искаше нито да ме вижда, нито да разговаря с мен. Защо?

— Джили, ти си ми сестра. Познавам те. Обичам те. Ако си направила опит да се самоубиеш, просто ми кажи защо. Ще направя всичко по силите си да помогна. Искам да ти помогна. Опит за самоубийство ли направи, Джили?

— Не, Форд. Никога не бих постъпила така глупаво. Загубих контрола над поршето. Пеех с цял глас, шофирах прекалено бързо и изгубих контрол след завоя. Това е всичко, Форд. Кълна се.

— Роб Морисън твърди, че си увеличила скоростта, когато си се насочила към скалата.

— Греши — отсече тя. — Загубих контрол. Възможно е да съм натиснала педала на газта, след като съм минала парапета, но не помня. Не е изключено. Форд, добре съм, наистина. Прибирай се вече у дома. Още не си се възстановил напълно. Най-добре си вземи една седмица отпуска и иди на езерото Тахо да ловиш риба. Ще ти бъде приятно.

— Ще помисля. Е, ако не се видим пак — грижи се за себе си. За Коледа четиримата ще се съберем при Гуен във Флорида.

Беше традиция, която пропуснахме миналата година, и затова се събрахме през февруари. Наведох се и я притиснах силно към себе си.

— Обичам те, Джили.

— И аз те обичам, Форд. Не се притеснявай повече за мен. Непременно да се обадиш на Кевин и Гуен и да им кажеш, че всичко е наред.

Къщата на семейство Тарчър се издигаше в края на Бруклин Хайтс Авеню. Определено се открояваше от другите три-четири околни къщи, разположени далеч една от друга и разделени с дървета. Къщата беше поне три пъти по-голяма от гнезденцето на Пол и Джили. Преобладаваше жълтият цвят, но в други четири-пет цвята бяха боядисани рамките на прозорците, еркерите, вратите, первазите на балконите, арките и разните други причудливи украси по фасадата, които не знаех как се наричат. Приличаше на огромна, фантастична торта за рожден ден. Беше построена от хора с много пари и с не по-малко въображение.

Четирима млади мъже с червени ризи и черни панталони се грижеха за колите на гостите. Когато пристигнахме с форда на Пол, поне тридесет автомобила бяха паркирани от двете страни на алеята. Сякаш всички жители на градчето бяха дошли.

И Джили искаше да дойде — нека всички видят, че отново е готова да действа, макар това да не се отнасяше за поршето й. Вече се била свързала с фирма: щели да се опитат да изтеглят поршето от дъното на океана. Приех да дойде на събирането при условие, че извърви без чужда помощ разстоянието от леглото до края на коридора. Направи осем крачки и се предаде. Според всички изследвания на доктор Куотс от тази сутрин обаче тя беше добре. Попитах го дали той ще присъства. Би го спряло само едно — отвърна ми той: ако три близначета решат да се появят на бял свят точно тогава.

На излизане от форда точно пред къщата се обърнах към Пол:

— Кажи ми нещо за Тарчър.

— Цялото му име е Асайлъм Тарчър. Тук е поне от тридесет години и е дяволски богат. Не бих се изненадал, ако се окаже, че половината щат му принадлежи. Всички от градчето са му длъжници. Нищо в Едгертън не става, без първо той да го одобри. Кметицата, госпожица Жералдин, му е безкрайно предана. Готова е да изпълни всяко негово желание. Всъщност, всички ние сме готови да постъпим по същия начин.

— Трябваше ли да му искаш разрешение, за да се върнеш тук от Пенсилвания?

— Всъщност той ми помогна да се върна — уточни Пол сдържано. — Не е никаква тайна. Вложи пари в сегашния ми проект. Къщата, в която живеем с Джили, ни я продаде той.

— Аха — промърморих аз. Значи така преживяваха двамата с Джили. Ала красивата къща и поршето на сестра ми са доста над чертата за оцеляване. — И всичко това заради формулата за вечна младост.

— Би могло и така да се каже — съгласи се Пол и затръшна вратата. — Господи, Мак, толкова се радвам, че Джили само е загубила контрол над поршето. Ако се бе опитала да се самоубие, не знам какво щях да правя.