Катрин Каултър - В пропастта

Изведнъж дишането на Джили се затрудни. Едва си поемаше въздух.

— Форд, повярвай ми и стой далеч от нея. Много е опасна.

А аз си помислих: „Никога не съм срещал по-малко опасен човек.“ Какво ставаше?

— Спала ли е с Пол?

Джили поклати глава. Беше страшно бледа; уплаших се да не припадне. После кимна. Какво означаваше това; да или не, или просто пак бе объркана? Във всеки случай беше уморена и разстроена. Не настоях повече. Потупах ръката й и я завих. Изправих се и изпитах болка в цялото тяло.

— Изтощена си. Много е късно. Ще те оставя да си починеш малко. Отивам да извикам сестрата.

За миг останах загледан в нея — умората я побеждаваше и я унасяше в забрава. Сестрата щеше да почака. Всичките ми въпроси щяха да почакат. Тя се нуждаеше от сън. Извърнах се — сестра Химел стоеше на прага.

— Не се безпокой — няма да я събуждам. Това искаше да ми кажеш, нали?

Кимнах. Влезе в стаята. Харесвах нисичката, набита сестра Химел. Държеше се мило с мен и с Джили. И сестра Химел като Мидж би ми донесла бира.

— Тя спи, господин Макдугъл — отбеляза сестра Химел тихо, придърпвайки одеялото до брадичката на Джили. — Добре е. Пулсът и кръвното й са нормални. Господи, колко е хубаво да видиш такова възстановяване. Съвсем скоро ще бъде на крака. А сега е време и ти да идеш да легнеш. Изглеждаш уморен.

— Така е. Малко почивка ще ми се отрази добре.

Знаех колко е права, но Джил имаше да ми казва толкова много неща. Е, ще почакат. Би било глупаво пак да се докарам до безпомощност. Приятелите ми никога нямаше да ми го простят. Чувах Куинлан, друг агент от ФБР, да ме нарича със строгия си глас „парцал“. Двадесет минути по-късно свих по алеята към къщата на Пол и Джили. Съблякох се и само по боксерки се пъхнах в леглото.

Сънувах, че съм сервитьор в нощен клуб: с бяла кърпа през ръката държах табла с питиета, но не си спомнях кой ги е поръчал. Ходех из някакво широко помещение, гледах, търсех и започвах да се безпокоя. Имаше десетки маси — все кръгли — и посетители, насядали около тях. И Джили беше там. Танцуваше между масите. Правеше го като професионалистка. Хората подсвиркваха и ръкопляскаха. Беше чисто гола, само с черни лачени обувки с високи токчета. Мъж, чието лице не виждах, определено се опитваше да я хване. Държеше дълга пелерина и я подаваше към нея.

Събудих се в девет сутринта. Не бях спал така дълбоко отпреди взрива в Тунис. За пръв път се почувствах почти нормално. Протегнах се, раздвижих се и докато се бръснех, дори се усмихнах на себе си. Слава Богу, цветът на лицето ми вече не приличаше на престояла овесена каша.

Пол не беше в къщата. Предположих, че е при Джили. Щях да разговарям с него в болницата.

След половин час и аз бях там.

Зад ъгъла на чакалнята на третия етаж чух гласа на Маги Шефилд.

— Ще ти кажа само едно, Котър: някой е ударил Чарли Дък по главата и той е починал, след като успял да припълзи до вратата на доктор Ламберт.

— Нямаш никакви улики? Нищо?

— Това е най-пъкленото нещо — убийство на безпомощен възрастен човек. За Бога, не сме нито в Салем, нито в Портланд. Ние сме в Едгертън, малко американско градче! Не знам дали тук някога е имало убийство, но Чарли Дък е убит, а къщата му е претърсена.

Влязох в чакалнята: шерифката разговаряше с непознат мъж на моята възраст, но нисък и набит като вол — очевидно се занимаваше с вдигане на тежести. Изглеждаше опасен. Странно, че дори аз си го помислих, но беше истината. Не го харесах от пръв поглед.

— Котър Тарчър — представи се той и ми кимна. — Ти си братът на Джили, нали?

— Точно така. Форд Макдугъл. А ти си братът на Кал, така ли?

— Да. Забравих, че сте се видели с Кал. Отбила се при Пол и заварила всички ви там. Ще дойдеш ли на събирането довечера? Госпожица Жералдин има рожден ден и ние го празнуваме всяка година. Родителите ми решиха да не го отлагат, независимо от смъртта на Чарли Дък.

— Убийството, Котър — поправи го Маги.

— Ако трябва да съм честен — обадих се аз, — съвсем бях забравил. Джили излезе от кома. Само за нея мисля.

Котър Тарчър изглеждаше малко страшен с черните си коси и голямата брада. Бях готов да се обзаложа, че привлича жените именно защото надушват опасността. Същевременно, ако имаха и капка мозък, трябваше да са предпазливи. Кал спомена, че оставял жените, с които излиза, да шофират — така имали чувството за мощ. Умен ход от страна на негодника. Как иначе да ги предразположи? И Джили не го харесва, сетих се аз.