Катрин Каултър - В пропастта

После нещата се развиха твърде бързо.

Доктор Сам Куотс — със старомодни черни мустачки и плешива глава — сподели:

— Ще направим още изследвания, но видът й сега ми дава почти пълно основания да твърдя, че се е измъкнала без физически и умствени увреждания. — Макар че се опитваше да не го показва, ясно долавях колко е доволен. Същото важеше и за сестрите. Суетяха се наоколо, кимаха, усмихваха се, готови да запеят. Доктор Куотс продължи, жестикулирайки: — Истинско чудо е, господин Макдугъл. Не мога да го определя по друг начин. Чудо и ние всички станахме свидетели. Виждал съм подобно пълно възстановяване след свръхдоза наркотик, но не и след травма на главата. Бях започнал да се опасявам, че няма да се събуди.

Протегна ръка и аз я поех. Изпитвах благодарност към всички. Стаята на Джили се напълни с хора. Маги и Пол бяха пристигнали преди петнадесет минути. Видях как доктор Куотс се ръкува с Пол. Кимна на Лора Скот, а на Маги каза:

— Шерифе, предлагам вече всички да се прибирате. Госпожа Бартлет ще спи непробудно до сутринта. Хайде — вървете си.

— Ами ако не се събуди? — притесних се аз. Джили пак затвори очи и главата й клюмна.

— Не се тревожете — успокои ме доктор Куотс. — Имайте ми доверие. Комата е като кошмара. Измъкнеш ли се от нея — приключила е. Понякога остават спомени от комата или от кошмара, но самото състояние рядко се повтаря.

Маги се намеси:

— Грешиш, доктор Куотс. Кошмарите понякога се връщат.

Той сви рамене.

— Добре, ще помисля за друго сравнение.

— Все пак новината е чудесна — увери го тя и отново стисна ръката му. — Защо не дойдеш с мен вкъщи, Лора? Доста е късно.

— Не, благодаря, шерифе. Трябва да дам лекарството на котката, а и утре съм на работа.

Тя пристъпи към Пол и аз се запитах дали ще го удари. Обаче Лора го изгледа за миг смръщено и направи крачка назад. Наблюдавах я как излиза от стаята. Тръгнах след нея. Подхвърлих на лекаря:

— Ей сега ще се върна.

Изчаках да се отдалечим достатъчно от другите, за да не ни чуват, и хванах Лора за ръката. Придърпах я до прозореца.

— Каза, че не си спала с Пол. Или си забележителна актриса и лъжкиня, или наистина не спиш с него.

— Когато се налага, съм прилична актриса и лъжкиня. Още веднъж, Мак: не съм спала с Пол. Не мога да си представя да спя с Пол.

Вярвах й, а това пораждаше нови въпроси.

— Попитай Пол.

— Непременно.

С усилия успях да се откъсна от нея. Спрях при друг прозорец и погледнах облачното небе. В далечния край на паркинга листата на дърветата шумоляха. Беше излязъл вятър. Навън бе дяволски тъмно.

Чух я да идва към мен. Усещах я до себе си. Вибрираше от жизненост. Запитах се каква ли е, ако я докосна; истински да я докосна.

— Лека нощ, Мак. Радвам се, че Джили се събуди. — Леко ме погали по бузата, обърна се и тръгна. Гледах я как отваря вратата и минава покрай болничния персонал, който беше в почивка, и неколцина късни посетители. Не се сдържах. Тръгнах след нея и протегнах ръка да я спра, но тя внезапно се обърна:

— От шефката разбрах, че си от ФБР. Важно федерално ченге. Тук си, за да помогнеш да се изясни какво се е случило през онази нощ с Джили. Попитай я. Разбери какво е станало. А после, моля те, ми кажи. И помисли дали да не ми повярваш за Пол. Всъщност, ако трябва да съм откровена, единственият мъж, когото съм срещнала през последната година и с когото бих обмислила дали да не легна, си ти. Лека нощ. Гръбстър си чака хапчетата. Нолан вероятно вече е изтръгнал пръчките от клетката.

— От доста време гълта тези хапчета — подхвърлих аз.

— А, вече сме и ветеринари, така ли? Зарежи, Мак. Утре ще дойда да видя Джили.

— Пол защо не ти е съобщил какво е станало с Джили?

— Не знам — отвърна тя, без да се обръща и без да спира. — Попитай го. Той е твоят проклет зет. Не го ли познаваш добре?

Оставих я да си тръгне. Какво друго да направя? Гледах я как върви към колата с наведена глава и отпуснато рамене, без да ми хвърли последен поглед. Стоях насред паркинга, зяпнал след нея, докато тойотата й не мина през входа и не изчезна в нощта.

Заварих Пол в стаята на Джили — седеше до нея на леглото и държеше ръката й.

— Бих искал да е будна — обади се той. — Така все едно пак е в кома, пак е изчезнала. Не ме интересува какви ги приказва доктор Куотс. Според мен никой не знае много за такива случаи. Защо не ги спря, Мак?

— Имаше ужасно главоболие, Пол. Не очакваха да заспи толкова бързо, но доктор Куотс не вижда нищо тревожно. Доколкото съм запознат, ще дойдат да й бият инжекция към три сутринта.