Катрин Каултър - В пропастта

— Естествено — подметна Котър дружелюбно. — Видях Джили преди малко. Доста добре изглежда. Помолила една сестра да й измие косата. Страхотна е.

Обърнах се към Маги:

— Чух да говориш за Чарли Дък. Убийството определено е разтърсило градчето. Извика ли хората от лабораторията по криминалистика в Портланд? Те са отлични професионалисти. Лекарят Тед Лепра е от най-добрите по Западното крайбрежие.

Тя поклати глава.

— Знам как е умрял. Ударили са го силно по главата. Не виждам необходимост лекарите от съдебна медицина да ми го превеждат на специализирания си език. Би било само загуба на време.

— Горкичкият стар Чарли. Тук е поне от петнадесет години. Погребението е във вторник. Всички ще дойдат в християнската черква на Лигата.

— Лигата ли? — учудих се аз.

— Лигата ДУПЕ, забрави ли? Всички в града са членове и Лигата си има черква. Когато се наложи, хора с различни изповедания могат да наемат сградата. Погребалните служби винаги се провеждат там. Представителите на различните религиозни общности ще изнесат кратки речи. Старият Чарли беше агностик — затова всички ще разполагат с едно и също време. Ако беше баптист например, те щяха да получат лъвския пай от церемонията. Ако можеш, ела Мак. Ще се запознаеш с останалите жители на градчето. Или се прибираш обратно във Вашингтон? След като Джили вече се събуди, нямаш причина да оставаш, така ли? Каза ли ти какво се е случило във вторник вечерта? Съвпада ли със съня ти?

— Ще поговоря с нея — отвърнах аз.

Искаше ми се Маги да не го беше споменавала пред Котър Тарчър. Но в крайна сметка какво значение имаше? Много важно, ако ме сметнат за луд? А и Тарчър не се бе държал като задник, поне засега.

— Дано поговори с теб — каза Маги. — Сутринта се отбих да я видя и твърдеше, че не си спомня нищо. Престори се на шокирана, когато й казах, че се притесняваме, защото според Роб нарочно е карала към скалата. Повече нищо не каза. Ако има нещо, сигурно ще го сподели с теб, Мак.

— Възможно е да не е било нарочно, Маги — успокоих я аз.

— Надявам се да си прав. Просто се притеснявам да не се нарани отново.

Котър гледаше ту единия, ту другия.

— Опитай се да наминеш довечера, Мак. Родителите ми ще се радват да те видят.

Стисна ръката ми по-силно от необходимото, кимна на Маги, хвърли ми поглед, с който ми даде да разбера, че по всяко време може да съдере задника ми от бой, и си тръгна. Беше много лесно да не го харесва човек.

— Маги — подхванах аз, — беше ли поканена у Пол и Джили във вторник вечерта?

— Не. Защо?

— От Лора Скот разбрах, че те са чакали гости. Тя си тръгнала рано, затова не знаеше колко и кои точно.

Защо толкова исках да науча? Няма значение. Важното беше да поговоря с Джили — да се уверя, че вече е добре, не е депресирана и няма да направи нов опит за самоубийство.

Замислих се за Лора: до момента не ми се бе случвало някоя жена да ме привлече моментално, както стана с нея. Не, нямаше да се връщам още във Вашингтон. Ето, довечера има събиране в къщата на семейство Тарчър. Ще бъде интересно, не се съмнявах.

— Мак, преди да отидеш да видиш Джили… Има още нещо, свързано със смъртта на Чарли Дък. Доста е странно. Не исках да го спомена пред Котър, но и ти си ченге.

— Разбрала си нещо?

— Да, но не проумявам какво означава. Някой е убил Чарли и после е претърсил къщата му. Моите хора провериха за отпечатъци, самата аз огледах всичко. Не открих нищо интересно за когото и да било. Най-вероятно убиецът е намерил каквото е търсил. Отнесъл е и оръжието на убийството. — Пое дълбоко въздух. — Ще ми помогнеш ли да разнищя следното: след като доктор Ламберт ми се обади, Чарли дошъл в съзнание за малко и умрял.

Сърцето ми заби учестено. Не знаех защо. Изчаках.

— Доктор Ламберт твърди, че Чарли бил като трескав, говорел несвързано; разбрал единствено „голям удар, много, а после ме хванаха“. След това според доктор Ламберт умрял. Звучи ли ти смислено?

— Нека съдебният лекар от Портланд направи аутопсия — настоях аз. — Веднага.

— Защо?

— Защото имам чувството, че не е случайно убийство или обир. Чарли Дък искаше да говори с теб. Искаше да поговори и с мен. Ще ми се да го бе сторил вчера, но не го направи. Очевидно не е смятал, че се намира в опасност. А е бил. Някой е направил удар — голям удар, а после са го убили.

— Мак, от устата ти звучи като пошъл филм. От онези, дето убитият се опитва да каже на някого кой го е убил. В истинския живот не става така.

— Кой беше Чарли Дък?