Джон Нанс - Насрещен вятър

— О, превъзходно! Още една нощ в хотел „Боинг“.

Шери се разсмя и шеговито изви очи към тавана.

— Знам, знам! И отгоре на всичко в целия самолет няма нито един душ.

— Суонсън съгласен ли е?

— Това е една от причините да ви събудя, сър. В момента командир Суонсън идва насам. Преди десет минути позвъни и заръча да събудим пилотите и да чакаме. Не пожела да каже защо.

Крейг Дейтън посрещна командир Суонсън на стълбата и незабавно го придружи до президента.

— Трябва да ви измъкнем оттук, сър — заяви Суонсън. — Изглежда, мистър Камбъл е убедил някакъв съдия да вземе решение, че базата се намира изцяло под италиански контрол. Вече няма какво да ги спре.

— Не се очакваше да има решение по-рано от утре! Защо съдията е избързал с решението?

— Не знам, господин президент, но ми казаха, че вероятно съдията вече е подписал заповедта или както там го наричат в Италия. Когато Пентагонът и преките ми шефове научат за това, със сигурност ще ми заповядат да стоя настрани и да позволя на италианците да ви арестуват.

— Кой ви съобщи всичко това, капитане — попита президентът.

— Един сътрудник на италианския външен министър. За жалост забравих името му, но го имам записано в кабинета си.

— Няма значение. — Харис замислено разтърка брадата си, после погледна втренчено Глен Суонсън. — Сигурен ли сте, че информацията е достоверна?

— Да, сър. Човекът явно знаеше всичко, което се полага да знае сътрудник на външния министър. Знаеше и за разговора ми с мистър Анселмо.

— Добре.

— Освен това от централата потвърдиха, че се обажда от Рим.

— С колко време разполагаме? — попита Харис.

— Не знам, но очаквам да действат бързо. Вчерашното безславно оттегляне беше оскърбление за местния командир на карабинерите.

Застанал зад Суонсън, Крейг Дейтън слушаше внимателно всяка дума.

— Значи можем да потеглим? — попита той, като се обърна и направи знак на президента. — Разбира се, ако сте готов, сър.

— Можете да излетите по всяко време — отвърна Суонсън. — Вече заредихме самолета с гориво, нали?

Крейг кимна.

— Да, късно снощи. Но, капитане, трябва да знам дали ще имам проблеми с получаването на разрешение за полет до Лондон. Разбирате ли, самото разрешение идва от европейския контрол, който е в Брюксел, но Рим може да ги помоли да ни задържат.

— Не вярвам да го направят — каза Суонсън, — но не бих ви съветвал да чакате, за да видите докъде ще стигне търпението на Рим. А според мен има и още една причина да потеглите незабавно. Това тук е Сицилия и… откровено казано, Рим има само частичен контрол по тия места. Когато някой се опълчи на карабинерите, резултатът може да бъде непредвидим.

— Не разбирам — каза президентът.

— Имайте предвид, сър, че все още сме под тяхна юрисдикция. Бих предпочел да ви измъкнем оттук час по-скоро.

Крейг огледа Джон Харис, Шери Линкълн и Мат Уорд, после пак се обърна към президента.

— Господин президент? — попита той и зачака отговор.

Джон Харис седеше дълбоко замислен, подпрял с длани брадата си. След малко той въздъхна дълбоко и вдигна очи към Крейг.

— Добре. Готов съм. Дори ако тревогите на Джей за Лондон са основателни, предпочитам да поема този риск, отколкото да остана в Италия. Остава само да наемем още един самолет, който да откара ветераните и семействата им до Рим.

— Имам грижата за това, сър — каза Суонсън.

Президентът се обърна към него.

— Ако смятате, че е безопасно, бих искал да отида до терминала и да поговоря с генерал Глюк и групата му.

— Ще наредя всички входове да бъдат охранявани, сър. Няма да има опасност.

Суонсън даде по радиостанцията необходимите заповеди, после придружи президента до терминала и му подаде микрофона на озвучителната система.

Приятели, моля ви за внимание.

Джон Харис стоеше с микрофон в ръка до един от изходите към пистата и гласът му се разнесе из просторния пасажерски салон. Повечето от четирийсет и четиримата участници в групата се бяха скупчили около шведска маса в дъното на терминала. Още при първите думи на президента те започнаха да се събират около него.

Исках лично да дойда и да поговоря с вас. Реших да замина за Лондон и там да се боря срещу злонамерената перуанска заповед. Знам, че всички изразихте желание да дойдете с мен, но това вече не е необходимо, благодарение на вашата доблестна помощ. Уреждаме друг чартърен самолет тази вечер да ви откара до Рим, но искам отново да изразя колко високо оценявам вашата вярност към службата, която заемах, към страната, а оттам и към мен лично. Решението да се откажете от полета за Рим и да ме подкрепите имаше огромно значение. Възхитен съм, че бяхте готови да пожертвате тази чудесна екскурзия, каквато се пада веднъж в живота, за да застанете до мен в тежък час.