Джон Нанс - Насрещен вятър

Джей кимна.

— Напълно сте прав.

— Много добре. За официален отговор ще ни бъдат потребни няколко часа, но като адвокат вие несъмнено разбирате, че нашите съдилища са точно толкова независими, колкото и американските. Въпросът ще бъде решен от съдиите.

— Е, сър, ако през последните седмици не е извършена някаква драстична промяна, последната дума остава за министъра на правосъдието.

— Да, но едва след решението на съдебната власт.

— Представена ли е вече заповедта на съдия, мистър Шефилд?

— Откровено казано, не знам — отговори Шефилд. — Но според мен най-разумното ще е да очаквате подобен ход всеки момент.

— Вярвам, че отношението на правителството и степента на проявения интерес ще повлияе върху преценката на съдията, комуто бъде възложено делото.

— Дълбоко се съмнявам — отвърна Шефилд. — Позволете да ви попитам дали смятате днес следобед да насочите самолета на мистър Харис към Лондон?

— Да — предпазливо призна Джей. — Естествено, ако…

— Ако нашето отношение не ви се стори опасно?

— Да.

— Разбирате, че не мога да гарантирам нищо. Не мога дори да намекна каква ще е реакцията ни, преди премиерът задълбочено да обсъди положението. Разбира се, ние поддържаме връзка с Белия дом.

— Така и предполагах.

— Както навярно се досещате, ние сме дълбоко разтревожени, че срещу бивш американски президент е започнато съдебно преследване в съответствие с подписан от нас международен договор, по който имаме неотменими задължения.

Джей се вгледа в очите на Шефилд, опитвайки се да открие нещо повече зад хладните и отмерени думи.

— Вие без съмнение се досещате, че президентът Харис е също тъй разтревожен — отговори той. — Мистър Шефилд, позволете да подчертая, че по своята същност тази… тази заповед е нелеп и злонамерен инструмент, който в крайна сметка ще бъде отхвърлен поради липса на основателни обвинения. Но… междувременно се налага да ви помолим да не подкрепяте евентуални опити за претупване или ускоряване на процеса по екстрадирането. Това вече изцяло попада в рамките на правителствените пълномощия, а правосъдният министър несъмнено е член на правителството.

— Разбирам.

— Да кажа ли на президента, че може да разчита на вас?

— Не, мистър Райнхарт. Само министър-председателят има правото да реши как ще постъпим на правителствено ниво и дали изобщо да съобщим нещо на министъра на правосъдието, чиито задължения са предимно правни, а не политически. А сега, как бих могъл да се свържа с вас днес следобед?

Джей се поколеба няколко секунди, преди да приеме факта, че вече няма какво да си кажат. Започваше да изпитва тревога от чертата, която бе теглил Шефилд между Джон Харис и британското държавно ръководство.

— Имам клетъчен телефон — каза най-сетне Джей.

— Великолепно — отвърна вицепремиерът и кимна на един от сътрудниците си да запише номера. — Къде сте отседнали, мистър Райнхарт?

— Аз… все още нямам хотел. Пристигнах направо от аерогарата.

— Е, с удоволствие ще ви уредя резервация и транспорт до хотела. — Шефилд се изправи. — Ще ви позвъня след няколко часа.

Той понечи да се обърне.

— Извинете, мистър Шефилд.

Шефилд отново се завъртя и опря ръка върху масата, изчаквайки епилога на разговора.

— Да?

— Вие… споменахте, че ще ми отговорите, когато пристигна. Как разбрахте, че ще позвъня в кабинета на премиера?

Шефилд се разсмя.

— О, това ли! Е, мистър Райнхарт, нека просто кажем, че разполагахме с предварителна информация как ви е наел президентът Харис и знаехме за пристигането ви в Лондон, а нито един адвокат във вашето положение не би пропуснал да се обърне към правителството на Нейно Величество. Тъй че…

Джей се вгледа в очите му и изтръпна от очевидното увъртане.

— Кой ви каза, сър?

— Не съм упълномощен да отговоря, мистър Райнхарт. Но това всъщност няма значение за цялостния развой на събитията, нали? Приятен ден, мистър Райнхарт.

Преди Джей да отговори, Шефилд се завъртя и излезе.

На борда на „Юро Еър“

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

— Господин президент.

Джон Харис се размърда в мекото кресло, отвори дясното си око и тутакси разпозна надвесеното над него лице на Шери Линкълн.

— Какво има, Шери?

— Извинявайте, че ви събуждам.

Харис надигна глава и се разкърши.

— Не знам дали изобщо съм спал. Кое време е?

Шери седна до него.

— Минава три следобед. Току-що разговарях с Джей Райнхарт, който чака да му позвънят от кабинета на британския премиер. Казано накратко, той смята, че след разговора на италианския външен министър с капитан Суонсън ние сме в безопасност до утре, и се тревожи от предстоящото решение на англичаните. Затова иска да отложим излитането за Лондон до утре сутрин.