Джон Нанс - Насрещен вятър

Все пак въпросът е изцяло правен. Не политически. Съдът би трябвало да е сляп за общественото положение на Камбъл.

Но Джей не си правеше илюзии. В крайна сметка екстрадирането зависеше от британския министър на правосъдието и политиката на правителството.

В ума му изплуваха дълбоко запечатани картини на Парламента, Камарата на общините и полузабравени спомени за някогашни контакти с британските власти. В същото време той осъзна, че отдавна няма никаква връзка с правителството на Нейно Величество.

С кого да се свържа? Как изобщо да проникна в този лабиринт?

Беше опитал да потърси из интернет имената на опитни юристи с кантори в Лондон, но откри само трима, а в този ранен утринен час лондонските кантори още бяха затворени.

Отново си помисли за Джон Харис и самолета в „Сигонела“. Дали през нощта не се бе случило нещо ново? Знаеше, че донякъде просто се опитва да отклони мисълта си от предстоящата непосилна задача, но не се удържа и грабна слушалката. Вложи в процепа кредитната си карта и набра номера на Шери Линкълн. Когато я чу отсреща, гласът й прозвуча в ушите му като музика. Тя го увери, че нищо не се е променило. Джей обеща редовно да се обажда с вести за хода на работата в Лондон и приключи разговора, после разтвори портативния компютър, включи го към телефона и отново се свърза с интернет, докато боингът започваше да се спуска над Ирландия за кацането в Лондон. Все още трескаво търсеше възможности за правни контакти, когато огромният самолет излезе на правата за финален заход над английското поле. Една от стюардесите се приближи към него, шеговито сложи юмруци на кръста си и му нареди да изключи компютъра.

— Иначе ще избухнем във въздуха по ваша вина и повече няма да ви говоря — заяви тя.

— Наистина ли? Имам предвид избухването.

— Не, шегувам се според добрата английска традиция. Но няма как, в професията ни учат на такива глупости, тъй като шефовете предполагат, че ние, стюардесите, нямаме и грам мозък. Всъщност единственият начин да застрашите полета с тази ваша машинария е, ако халосате някой пилот по главата с нея. Но не ви съветвам. Много се ядосват, когато ги нападат с компютри.

— Ще го имам предвид — отговори Джей и неволно се усмихна въпреки умората.

— Но сега наистина трябва да го изключите, сър, иначе ще се наложи да ви убия.

— Дадено. Сигурна ли сте, че не работите за „Саутуест Еърлайнс“? Там имат подобно чувство за хумор.

— Бих работила, но страдам от алергия към фъстъците.

Джей почти не усети кацането и само разсеяно се запита дали след преживяното край Денвър страхът му от летене не е отлетял веднъж завинаги — макар и нелепо оформена, мисълта беше твърде приятна.

Едва ли. Просто съм толкова изтощен и замаян, че не ми пука.

Бързото минаване през британските гранични и митнически проверки на Хийтроу се сля в поредица от мъгливи образи и петнайсет минути по-късно той стоеше в багажната зала, едва удържайки желанието незабавно да хукне към Лондон. Забеляза наблизо банкомат и след като изчака да минат няколко души, въведе основната си кредитна карта и набра кода.

— Картата, която въведохте, не се обслужва от тази фирма — обяви глас от екрана.

Джей порови из портфейла си и извади карта VISA, с която рядко си служеше.

— Неверен ПИН код. Наберете верния ПИН.

Той опита отново, като напрягаше памет да си припомни кода, който смяташе, че е научил наизуст. Машината отново отказа. Джей извади картата на „Американ Експрес“.

— Вашата сметка не обхваща тази услуга.

Джей разтвори портфейла си и преброи оставащите банкноти — около петдесет долара. Сигурно нямаше да му стигнат и за такси, камо ли за всичко друго, което възнамеряваше да направи.

Той погледна часовника си, който показваше малко след девет сутринта, и усети, че времето вече му се изплъзва. Наблизо имаше валутно гише и той обмени петдесетте долара в английски лири, като взе една част в монети, за да се свърже от телефонния автомат с трите адвокатски кантори.

— Ужасно съжалявам, сър, мистър Томпкинс не поема международни дела.

— Искрено съжалявам, мистър Райнхарт, но не съм специалист по международно право. Откровено казано, не знам кого бих могъл да ви препоръчам.

— Мистър Блайстоун е извън страната до края на седмицата.

Джей разгърна телефонния указател на Лондон и започна да прелиства специализираните страници в търсене на адвокати. Записа си номерата на няколко фирми и им позвъни, но откри само една с опит в международното право.