Джон Нанс - Насрещен вятър

— Само че мистър Смит няма да дойде в кантората преди десет сутринта.

— Няма значение — отвърна Джей. — Продиктувайте ми адреса си и в десет ще бъда при вас. Налага се да ползвам телефона в кантората ви.

Джей си записа адреса и на път към изхода спря в едно бюро за клетъчни телефони, което бе забелязал. Набързо попълни документите и използва една от кредитните си карти, за да наеме телефон. После се отправи към билетното гише за новия високоскоростен „Хийтроу Експрес“, където с облекчение забеляза емблемите на познати кредитни карти.

Слава богу , помисли си той. Приемат „Американ Експрес“.

Купи двупосочен билет и след по-малко от двайсет минути пристигна на гара Падингтън, оттам се прехвърли на метрото и излезе навън под ситния студен дъждец. Джей закопча палтото си и решително тръгна да търси кантората.

Бяха му казали, че адресът е само на няколко пресечки от Олд Бейли, както наричаха Лондонския криминален съд. Но след като обиколи няколко пъти напред-назад и прахоса половин час, Джей най-сетне се видя принуден да потърси помощ от полицай. Черната му коса беше подгизнала, а крачолите — мокри почти до коляното, когато отново разгъна листчето, за да го покаже на служителя на реда.

— А, това ли било, сър — заяви полицаят с възмутителна жизнерадост. — Ще го откриете зад тази улица вляво. Просто вървете напред, при „Виадукт Пъб“ завийте отново наляво и няма начин да сбъркате.

— Имате предвид едно от онези ресторантчета, които ме подлудяват с благоуханията си? — попита Джей.

— Точно така. За ваше сведение именно с тази цел монтират вентилаторите над входа.

Върху тухлената стена на сградата имаше лъскава медна табелка с името на фирмата, а кантората се намираше на втория етаж. Личеше, че зданието е било старо още по времето на кралица Виктория, но модерното обзавеждане вътре стопли надеждите на Джей да открие възможности за съвременни комуникации и бърз достъп до данни.

Докато жената в приемната се свързваше със съответната секретарка, Джей погледна часовника си. Беше точно десет сутринта.

— Още не е пристигнал, мистър Райнхарт, но разполагаме с офис, който можете да използвате до идването на мистър Смит.

Една консервативно облечена млада жена със снизходителна усмивка дойде да го придружи до тясна стаичка в съседство с библиотеката на фирмата.

— Надявам се да водите само градски разговори — каза тя.

— Да, но ще компенсирам всички разходи.

— Разбира се, мистър Райнхарт, но вие несъмнено разбирате, че ни трябва одобрението на мистър Смит, преди…

— Преди да ме смятате за клиент ли? Да. Аз съм американски юрист. Разбирам как стоят нещата.

— Много добре, сър.

— Има ли мистър Смит връзки с държавни служители по външните работи, международните договори и тъй нататък?

— Да, разбира се. Той беше ЧП.

— Добре.

— Член на парламента, искам да кажа — обясни секретарката.

— Да, разбрах. Чудесно. О, щях да забравя още нещо. Трябва да бъда сигурен, че няма сблъсък на интересите. Нали вашата фирма не поддържа преки връзки със сър Уилям Стюарт Камбъл от Брюксел?

Върху сдържано любезното лице на жената изведнъж цъфна широка усмивка.

— Проверявате ли ни? — попита тя.

— Моля? — сепна се Джей.

Усмивката охладня.

— Мистър Райнхарт, ние водим всички служебни дела на сър Уилям в Лондон. Всъщност той е собственик на сградата.

— Аз… аз смятах, че той има собствена фирма.

— Съвършено вярно. Именно затова ние се грижим за финансовите му интереси. Смущава ли ви това?

Дъждът се бе засилил, когато Джей отново излезе на улицата с намерение да намери такси и да стигне до фирмата на Джефри Уолас, която му бяха препоръчали. Адресът беше нейде отвъд центъра на Лондон и той спря в един вход, за да позвъни по телефона. Загуби още петнайсет минути, докато най-сетне Уолас вдигна слушалката, увери го, че няма никакви връзки със Стюарт Камбъл, и изслуша молбата му.

— Извънредно интересно, мистър Райнхарт. А аз си мислех, че ме чака поредният скучен ден.

— Можете ли да ми помогнете?

— Не виждам никакви пречки. Доколкото си спомням, през последните няколко десетилетия не ми се е случвало да работя за американски президент.

— Чудесно. Ето какво трябва да направите, докато пристигна при вас.

Джей продиктува серия от въпроси, като спомена за необходимостта да намерят връзка с някого от правителството.

— В това отношение едва ли ще ви помогна особено — каза адвокатът. — Но можем да почнем от един мой познат във Форин Офис. Докато аз уреждам останалото, вие ще се срещнете с него.