Джон Нанс - Насрещен вятър

— Отлетете за Лондон, Шери. Моля те, предай на президента. Не, всъщност по-добре аз да му кажа лично. Повикай го, ако обичаш.

Последва кратка пауза, докато Шери обясняваше на Джон Харис. Когато той заговори, в дружелюбния му глас не се долавяше и следа от надвисналата над него заплаха.

— Джон, трябва да те предупредя за нещо — каза Джей.

— Слушам те.

— Не е много вероятно, но… не сме сондирали мнението на сегашното правителство и сегашния премиер, а по възгледи те доста се различават от своите предшественици.

— Тоест?

— Не е изключено отношението им към едно спешно изпълнение на заповедта да се различава драстично от реакцията по случая „Пиночет“.

— Искаш да кажеш, че ще подкрепят правата ми на бивш държавен глава, което автоматично прави заповедта невалидна?

— Не, Джон. Искам да кажа, че могат да сметнат за свой дълг едно незабавно екстрадиране без допълнителна съдебна намеса.

— Но не ти се вярва, нали?

— Вероятността е съвсем малка, но точно заради нея трябва да бъда там преди теб.

— А ако Великобритания отпадне, Джей?

— Не знам — каза Джей и в същия миг му хрумна нова възможност. — Не знам, но обмислям резервни варианти. Не излитайте, преди да се обадя от Лондон, което ще е след около девет часа.

— Усетих, че се запъна — каза Джон Харис. — За какво си мислиш?

Джей изсумтя.

— Хрумна ми нещо… една идея… толкова е нелепа, че не си струва да я обсъждаме в момента.

— От опит знам, Джей, че обикновено тия идеи се оказват най-добри.

„Юнайтед“ 958, в полет — вторник

Джей Райнхарт се сепна в креслото на първа класа и тутакси го обзе тревога, че е спал през последните три часа, вместо да работи. Стюардесите вече разнасяха из салона ароматна закуска и нахлуващите отвън слънчеви лъчи се смесваха с великолепния мирис на прясно кафе.

Той погледна малкия цветен екран пред седалката, който отразяваше хода на полета над Атлантика. До кацането оставаше около час и десет минути.

Джей се разкърши и разтърка очи. Чувстваше се смачкан и мърляв. Докато отиваше към тоалетната, той с изненада откри, че краката му се подгъват, но беше решил твърдо да си придаде поне донякъде обществено приемлив вид — един не особено ефикасен процес, който му отне по-малко от десет минути, най-вече за разглеждане на избора от одеколони и друга козметика, предлагана от авиолинията в малък безплатен комплект. Върна се на място и с радост прие чаша кафе и кифличка, после извади бележниците и се опита да се съсредоточи върху планирането на стремителната поредица от събития, които трябваше да организира в Лондон. Упрекна се, че не е свършил тази работа няколко часа по-рано, още преди смяната на часовите пояси, безсъницата и сухият въздух в салона да замъглят мисленето му.

Първата точка в плана бе да наеме подходящ английски адвокат, който под негово ръководство да защитава интересите на Джон Харис.

Но кого да избере? Трябваше му адвокат, с чиято помощ бързо да установи в кой съд са представили заповедта хората на Камбъл, какви съдебни нареждания са дадени и точно каква е английската процедура за екстрадиране. Освен това трябваше да разбере дали Камбъл вече е в Лондон, или не. Нуждаеше се и от преценка на опитен местен юрист какъв е най-безумният трик, към който би прибегнал Камбъл, за да ускори делото и да убеди съответните органи на британското правителство да предадат Харис на Перу, след като съдилищата приключат с въпроса. Значи най-вероятно щеше да му трябва международна фирма.

Не, чакай. Най-спешното сега е да се свържа с тях в „Сигонела“ , напомни си той, като погледна часовника. В Италия беше осем часът сутринта, в Англия — седем. Трябваше да им позвъни, преди да потегли към центъра на Лондон, просто за да е сигурен, че няма промени.

След това трябва да разговарям с правителството. Да разбера как ще реагират на едно искане да арестуват и екстрадират бивш президент на Съединените щати.

Нов взрив на съмнение и тревога задейства тревожен сигнал в главата му — почти както предупреждението за блокиране на двигателя в малката чесна бе пронизало право в сърцето надеждата му да оцелее до края на онзи невероятен полет.

Нима беше само преди няколко часа?

Джей с усилие откъсна мислите си от онзи спомен и ги насочи към работата. Безспорно Камбъл беше високопоставена фигура — рицар на Британската империя и елитен юрист от категорията, обозначавана с инициалите СК, тоест „съветник на кралицата“, — а това поставяше Джей в ужасяващо неизгодна позиция от самото начало. Камбъл имаше безброй познати. Джей не познаваше никого. Как можеше да преодолее всички тези пречки, за да узнае навреме каквото му трябваше?