Джон Нанс - Насрещен вятър

— Глупости — отвърна му тя. — Докато съм ви потребна, оставам с вас, независимо къде се намирате.

— Потребна? — възкликна Джон Харис. — Шегуваш ли се? Та аз изобщо не бих могъл да се справя без теб, Шери.

Тя се усмихна на спомена, но усмивката бързо посърна пред мисълта, че Харис скоро ще прекрачи към неизвестна съдба и ще се превърне в позлатена пионка върху международното шахматно поле.

После Шери си спомни за току-що приключилия разговор с Джей Райнхарт и бързо влезе в боинга, за да уведоми президента.

— Преди малко Джей хвана полета за Европа от Денвър — съобщи тя. — Каза, че му трябват около два часа проучване, преди да ни даде зелена светлина за Лондон. Ще се обади от самолета.

— Добре — кимна Джон Харис.

— Гласът му звучеше странно. Имам чувството, че се е случило нещо по време на полета до Денвър, но той не пожела да ми каже какво. Стори ми се много уплашен.

— Джей мрази да лети. Ако имаше начин, би потеглил за Лондон с влак.

— И аз останах с това впечатление.

— Къде са генерал Глюк и хората му?

— Вътре, сър. Капитан Суонсън нареди да им доставят вечеря в терминала, а ще прати храна и за нас.

— Видя ли какво направиха тези хора, Шери?

Тя кимна.

— Да, видях. Не чух целия разговор, но…

— Искам да кажа, че човек неволно изпитва смирение, като види толкова много…

— Доблест?

— Просто обич към родината, Шери. Генерал Глюк убеди всички да не се връщат с онзи самолет в Рим.

— Сър, в известен смисъл за тях това е забавно. Сигурно доста отдавна не са се чувствали потребни.

Харис бавно кимна.

— Да, права си. Трябва да помисля над това. Тревожех се, че искат да дойдат с нас.

Шери се сепна.

— Чакайте малко._ С нас_ ли идват?

— Пътували са за Рим, но според Глюк цялата група… включително и екскурзоводката Ани Форд… иска да остане с нас. Дори си върнаха багажа на борда, когато останалите потеглиха. Да не би… да имаш нещо против?

Тя се усмихна.

— Вие решавате, сър, но на ваше място бих си помислила. Излетим ли оттук, не виждам с какво могат да ни помогнат.

— Е, що се отнася до мен, смятам за чест да бъда до тях, ако желаят това и ако присъствието им няма да навреди. Да, ще си помисля. Питам се обаче защо трябва да чакаме тук до утре следобед.

— Джей Райнхарт настоява да пристигне в Лондон преди нас и да уреди нещата.

— Какво има за уреждане? — попита президентът. — Камбъл вече ще е представил заповедта на някой лондонски съдия. Почти не се съмнявам, че ще ни чакат на летището.

Шери поклати глава.

— Той просто държи да пристигне там пръв, а това ще е само след единайсет часа.

— Колко време ще летим до Лондон? — попита Харис.

— Около час и половина — отговори тя. — Според Джей трябва да излетим утре около четири следобед. Така ще разполага с почти цял ден за уреждане на въпроса.

— Да се предадем на британските власти ли?

— Така смята той.

— Не е изключено — започна Джон Харис, потропвайки с пръсти по бузата си — британското Външно министерство да потърси начин да позабави Стюарт, колкото да презаредим и да потеглим.

— Да, сър, но накъде? — попита Шери, като се настани в съседното кресло. — Капитан Дейтън казва, че можем да се доберем до Исландия или може би до Канада, но няма начин да стигнем от Лондон до Щатите без презареждане, защото моделът „Боинг 737“ не разполага с резервоари за по-дълги полети. Камбъл несъмнено знае това. Някой от неговата банда ще ни чака в Исландия, а Лондон е далеч по-добро място за юридическа схватка.

— Мъдро казано, Шери — отвърна Харис и помълча. — И тъй, летим за Лондон, ако Джей не е измислил някакъв фантастичен план да ни измъкне оттук.

— Британският министър-председател никога няма да ви изпрати в Лима, нали?

— Познавам Маги Тачър, Джон Мейджър и дори Тони Блеър. Но със сегашния премиер не съм се срещал. Тъй че не мога да бъда сигурен. Остава ни само да разчитаме, че схватката ще продължи поне колкото в случая с Пиночет, тоест повече от година. По дяволите, докато се стигне до решение, сигурно и аз ще съм изкуфял старец като него.

Международно летище Денвър, Колорадо

Дейвид Кармайкъл стоеше на прага на частния терминал и гледаше как грамадният боинг 777 на „Юнайтед Еърлайнс“ започва рулирането по пистата. Самолетът постепенно увеличи скоростта, тласкан от два огромни двигателя, работещи на пълна мощ, за да повдигнат товара на пътниците и необходимото гориво за преодоляване на разстоянието от седем хиляди и петстотин километра между Денвър и Лондон.