Джон Нанс - Насрещен вятър

— Благодаря, че приехте да се срещнем тук, мистър Райнхарт — раздаде се звучният глас на Стюарт Камбъл. Видният юрист се приведе напред, въздъхна дълбоко и зарея поглед в нощта.

— Разбирате, че аз все още съм адвокат на Джон Харис — каза Джей. Любопитството му бе надделяло над професионалната предпазливост, когато получи поканата да се срещнат насаме в нощния мрак.

— Разбира се. Просто исках да ви кажа, че днес се сражавахте великолепно.

— Благодаря, сър Уилям — отвърна Джей колебливо и се запита какво ще последва.

Камбъл мълчеше, подпираше се на парапета и гледаше тъмните води под моста.

Джей наруши мълчанието.

— Може ли да ви попитам нещо?

— Разбира се.

— Защо го направихте?

Стюарт Камбъл го изгледа спокойно.

— Питате защо не възразих срещу предложението ви за отлагане на заседанието?

— Точно така. Ние не разполагахме с нищо, освен словесни уверения по телефона от Вашингтон. Лесно можехте да ни оборите.

— Да, но нямах избор — каза Стюарт.

— Не ви разбирам.

— Вече знаех, че сочат Перу като страна, прилагаща изтезания спрямо затворниците. Вие открихте ключа и по един или друг начин щяхте да осуетите екстрадирането, след като получите документите от ООН. Защо да отлагам неизбежното?

— Струва ми се, че ви разбирам.

Стюарт Камбъл отново погледна Джей.

— Онзи ваш замисъл беше блестящ.

— Моля?

— Вторият звукозапис, с който доказахте, че фалшификацията е възможна. Безупречна логика.

— Благодаря.

— И какво ще прави сега бившият окръжен съдия Джей Райнхарт? Както виждате, знам за миналото ви.

Джей поклати глава.

— Всъщност не знам. Сигурно ще се върна в Уайоминг. — Той се усмихна скептично и погледна Камбъл. — Защо? Да не би да ми предлагате работа или нещо подобно?

— Божичко, не! — разсмя се Камбъл, но веднага млъкна. — От друга страна… знае ли се? Ако почнете да водите дела по тия места, ще се наложи да ви наемам, за да не заставаме един срещу друг.

Джей изсумтя.

— Току-виж съм повярвал, че представлявам заплаха за сър Уилям Стюарт Камбъл.

— Не се подценявайте, мистър Райнхарт. Ако бях ваш шеф, още сега щях да ви отрупам с поздравления и награди.

Джей се отдръпна от парапета и извърна глава към стария юрист.

— Знаете ли какво, сър Уилям? За вас всичко това може да е игра, но за мен законът е нещо много сериозно, особено когато става дума за нечий живот. Това значи много за мен. Ето защо се радвам, че не сте ми шеф. А сега кажете каква е истинската причина да се срещнем тук.

Стюарт Камбъл се усмихна, бръкна в джоба си и извади малка аудиокасета.

— Какво е това? — попита Джей.

— Запис от телефонния разговор, който проведох преди няколко седмици с президента Мирафлорес. Мислех си, че може да ви свърши работа.

— Какво… е записано? — попита Джей.

— Гневният глас на президента Мирафлорес, който изгаря от нетърпение да види как Джон Харис пристига окован в Лима, за да бъде разследван, съден… и изгорен жив. Виждате ли, един от братята на Мирафлорес беше наркотърговец и неговата смърт при онова нападение е основната причина за яростта на перуанския президент срещу Джон Харис. Ако се беше наложило, заканите от тази касета щяха да осуетят екстрадирането.

— И вие я укривахте?

— Естествено. Смятах, че спада към адвокатската тайна.

— Добре, но в такъв случай… все още не може да се разгласява…

Стюарт се усмихна и поклати глава, а веждите му театрално подскочиха.

— Очевидно съм сбъркал. Проверих дневника за телефонните си разговори и открих, че по онова време още не съм бил поел случая. Следователно можете да употребите касетата както сметнете за добре. Мистър Мирафлорес вече не е мой клиент.

Джей взе касетата и я подхвърли на длан.

— Защо ми я давате сега, сър Уилям?

Стюарт Камбъл се разсмя тихичко и отстъпи от парапета, готов да си тръгне.

— Защото законът и правосъдието означават много за мен, мистър Райнхарт. Открай време.

Видният юрист се обърна и тръгна по моста, изпроводен от смаяния поглед на Джей.

И тъй, сър Уилям Стюарт Камбъл бе контролирал всичко от самото начало, помисли си Джей. Дори провалът на Камбъл пред съдия О’Конъл бе част от плана му да тласне бившия президент до ръба на пропастта и да го дръпне в последния момент. Той беше едновременно преследвач и спасител на Джон Харис. И както винаги — ненадминат играч.

А аз накъде да тръгна сега? Какво ме чака в професията? После Джей си спомни за Шери и за пътешествието, което щяха да предприемат утре, ако Харис се съгласеше.