Джон Нанс - Насрещен вятър

Камбъл кимна.

— Е, добре. Знаех, че адвокатският ти екип рано или късно ще стигне до нечовешкото отношение към политическите затворници в Перу, следователно няма начин да те изпратят там. И Райнхарт наистина се справи… с малко помощ от вашия Държавен департамент.

Джон Харис пак се загледа в килима и въздъхна дълбоко.

— Е, Стюарт, в интерес на пълната искреност ще ти кажа, че и аз имах лични причини да те проваля в ООН. Някой трябваше да ти натрие носа.

Стюарт Камбъл трепна от изненада.

— Значи е било най-обикновена завист?

Джон Харис кимна.

— Ако махнем всички мотиви и оправдания, така е. След това съжалявах през всеки изминал ден от цирка около Пиночет. Сега бих искал да ти се извиня от все сърце.

Стюарт Камбъл бавно кимна.

— Приемам, Джон, и също се извинявам.

Почти цяла минута двамата седяха мълчаливо. Накрая Джон Харис тръсна глава.

— Каква двойка сме само, а, Стюарт?

— Моля?

— Двама титани на международното право тайно си мерят силите. Като двама братя, които се бият на ъгъла, без изобщо да подозират, че смущават съседите.

За пръв път по строгото лице на Камбъл плъзна лека усмивка.

— Да, сигурно има нещо вярно. Мотивите ни в никакъв случай не бяха чисти и възвишени.

Стюарт Камбъл хвърли поглед към прозореца, през който нахлуваха червеникавите лъчи на следобедното слънце. В мислите си се върна към своето детство в Шотландия, през ума му прелетяха спомени за безбройните битки между младите братя Камбъл. Джон Харис дори не подозираше колко точно сравнение е налучкал.

— Джон, случвало ли ти се е някога да изнасяш реч пред важен световен форум, а мислено да се гледаш отстрани и да се чудиш с какво толкова си привлякъл всички тия солидни хора, след като все още се чувстваш пъпчив петнайсетгодишен хлапак?

Джон Харис кимна.

— По-често, отколкото ми се иска. — Той се приведе напред. — Виж, Стюарт, ако смъкнем блясъка, надутите фрази, възвишените цели и официалните назначения, ние наистина си оставаме вечните хлапета, които усърдно разиграват избраните роли.

Стюарт кимна.

— А това е доста добро описание и на самия живот.

Ресторант „Комънс“, Дъблин

Още от влизането в ресторанта Крейг Дейтън полагаше усилия да се наслаждава на високопоставената компания и изключителната възможност да вечеря с един бивш световен лидер и един действащ държавен секретар, защото Харис бе поканил и Байър. Освен това Джилиан седеше отсреща, изумително хубава в снежнобялата си рокля, която очертаваше великолепното й женствено тяло. Всичко това му даваше основания да забрави за днес предстоящата професионална катастрофа.

Или поне така си повтаряше.

Но усилията му се проваляха и той вече не успяваше да прикрие унинието си, тъй че малко преди основното блюдо президентът Харис се извини и помоли Крейг и Аластър да го последват.

Отведе ги в съседната празна банкетна зала.

— Новините не са добри, нали? — попита Крейг, усещайки как му призлява от лошото предчувствие.

— Е, зависи от гледната точка — каза Джон Харис с непроницаема физиономия.

Аластър се опита да се усмихне.

— Няма значение, сър. Не сме очаквали от вас да убедите онези надути германци да ни простят подобна лудост.

— Каква лудост по-точно, Аластър?

— Ами…

— Да не би да имаш предвид героичните и доблестни действия на двама пилоти, чиято навременна намеса предотврати отвличането на един бивш американски президент?

— И… които едва не претрепаха същия бивш президент, като оставиха самолета без гориво. Да, за това става дума — разсмя се печално Аластър.

— Е — продължи президентът, — ако така смятате, май ще възникнат проблеми, защото тогава трябва да съобщя на шефа на „Юро Еър“, че парадът се отменя.

— Моля… какво? — сепна се Крейг.

Джон Харис се усмихна.

— Успокойте се и двамата. Авиокомпанията, за която работите, току-що сключи нов договор за чартърен превоз на американски военнослужещи, след като самолетите бъдат прегледани от инспекцията за въздушна безопасност в базата „Скот“, Илинойс. Ръководството на „Юро Еър“ е във възторг. А след дълъг и сериозен разговор с министъра на отбраната и държавния секретар същото това ръководство разбра, че има интерес да се гордее с вас и да си трае за великолепната проява на летателно майсторство, предизвикана от не чак толкова похвална грешка с горивото.

— Господин президент! Наистина ли? Не мога да повярвам! Изиграхте ги, по дяволите! — възкликна Крейг, изчервен от смайване.