Джон Нанс - Насрещен вятър

Шомъс Дънам бе започнал да обсъжда стратегията, когато повикаха Гарити на телефона. Няколко минути по-късно адвокатът се върна пребледнял и необичайно тих. Без да каже нито дума, той се отпусна на един стол в края на масата, но всички го забелязаха.

— Майкъл, зле ли ти е? — попита Шомъс Дънам.

Гарити хвърли поглед наоколо и се опита да се усмихне.

— Да, вероятно може и така да се каже.

— Какво има? — попита Джей от другия край на масата.

— Обади се Стюарт Камбъл. Имаме съдия.

— Как е разбрал къде си? — попита Джей.

— Очевидно Камбъл знае телефонните номера на целия западен свят — отговори Гарити. — Както предполагах, намерил е съдия от Върховния съд. Заседанието ще се състои утре сутрин в Четирите съдилища.

— А съдията? — обади се Дънам.

Гарити потропа с пръсти по брадичката си и за няколко секунди заби поглед в стената, преди да отговори.

— Наистина не знаех, че точно той е дежурен днес. Не ми и хрумна… не че бих могъл да променя нещо…

— Какво говориш? — попита Джей малко по-рязко, отколкото искаше.

Гарити извърна очи към него.

— Паднал се е най-лошият съдия, който можехме да получим в подобно дело. Съдия О’Конъл.

Челюстта на Шомъс Дънам провисна.

— Същият съдия О’Конъл — продължи Майкъл Гарити, — който никак не обича Съединените щати и който не прощава никому, освен на господа, с когото явно обича да се сравнява.

— Не можем ли… да му направим отвод? — попита Джей. — Ако и тук употребявате този термин… с други думи, да поискаме да се откаже от случая, защото има предубеждения спрямо американците.

— О, той няма предубеждения към самите американци, Джей — каза Гарити. — Просто има зъб на американското правителство по най-различни поводи. Понякога се чудя дали не го е яд и на Джон Кенеди, че се остави да го застрелят.

— Но Джон Харис е бил глава на американското правителство — възрази Джей. — Това прави отвода още по-наложителен.

— Джей, не помня съдия О’Конъл някога да си е правил отвод и не вярвам тепърва да го направи. Бих казал, че маниакално вярва в своята безпристрастност. Можем да подадем жалба, но тя неминуемо ще се провали, ако не цитираме някое негово ужасно предубедено изказване, а той е прекалено предпазлив, за да допусне подобно нещо.

Шомъс Дънам кимна.

— Не ще и дума, тежък удар. Той е горещ привърженик на Договора против изтезанията. Дори написа няколко статии. Навремето побесня, когато Вашингтон се опита да се намеси в случая „Пиночет“.

— Не можем ли да си изберем друг съдия? — попита Джей.

— Тук не правим така — обясни Майкъл. — Каквото ти дадат, това е, тъй че още отначало си имаме сериозен проблем.

Джон Харис се приведе напред и привлече погледа на Майкъл Гарити.

— Очаквате ли да стори нещо, което не би сторил друг съдия?

Майкъл печално поклати глава.

— Той е тиран в съдебната зала, господин президент. Много е непредвидим и с него се работи ужасно трудно. Ядосва се от всяка дреболия и може да съсипе най-добрата адвокатска реч, като се разкрещи без никакъв повод. С други думи, нравът и щуротиите му не оставят шанс дори и на най-добрите адвокати.

— Често ли се случва Върховният съд да отмени решенията му? — попита Джей.

Гарити и Дънам поклатиха глави едновременно.

— Много рядко.

— Което подсказва — намеси се Джон Харис, — че тиран или не, той познава закона.

— Не ме тревожи тълкуването на закона — каза Майкъл Гарити. — Боя се, че в случая има прекалено голяма свобода за лична преценка.

— В такъв случай какво препоръчвате? — попита Джон Харис.

— Препоръчвам — започна Майкъл — да посветим остатъка от деня на сериозна работа по издирване на законни основания да отхвърлим идеята, че един случаен видеозапис и нечии непотвърдени изявления могат да представляват основа за арест.

— И какви са перспективите за успех? — попита президентът, гледайки втренчено двамата юристи.

Шомъс Дънам въздъхна и се озърна към Майкъл Гарити, после отново погледна президента в очите.

— Господин президент, настоятелно ви съветвам да бъдете готов за всичко. Срещу нас играят с белязани карти.

Хотел „Шелбърн“, Сейнт Стивънс Грийн

Дъблин, Ирландия

Стюарт Камбъл напусна трескавата дейност в президентския апартамент и се оттегли в спалнята си с видеокасетофона, за да направи копие от записа.

— Никой друг не бива да има достъп до това доказателство освен мен — предупреди той екипа. — Разполагам с необходимата апаратура и ще извърша копирането сам.