Джон Нанс - Насрещен вятър

— Е, мога и да разгледам случая, но си избийте от главата всякакви фантазии, че ще идвате днес у дома.

— Моля за извинение, господин съдия, но има опасност обвиняемият да избяга.

— От Ирландия ли?

— Да.

О’Конъл се позамисли.

— Казахте, че този човек е бивш президент на Съединените щати. Спомням си името.

— Да, господин съдия.

— Имате ли сериозни опасения, че може пак да извърши престъпление нейде другаде?

— Не, господин съдия, но може да излезе извън нашата юрисдикция.

— Какво? Казахте, че предполагаемото престъпление е извършено в Перу, нали така?

— Да, милорд.

— Онова Перу, с индианците и ламите, дето е на другия край на скапания глобус?

— Да, милорд.

— А ние тук все още живеем в Ирландската република, ако не се е случило нещо, откакто си легнах снощи, нали?

— Ъъъ… да, милорд.

— Тогава за какъв дявол се тревожите ?

— Ами…

— Питам ви, има ли опасност този човек тепърва да инквизира някого, ако не броим мен, разбира се?

— Не, господин съдия, но…

— В такъв случай заповядайте утре сутрин, господин адвокат! Ще разгледам случая точно в единайсет. Не, в десет сутринта. Ще уведомите ли адвоката на Харис?

— Да, милорд.

— Добре. А сега ме оставете на мира.

Той тръшна слушалката и замислено захапа препечената филийка. Един случай с участието на толкова високопоставена личност щеше да предизвика голямо внимание. Репортажи в медиите, държавни служители, дипломати и гръмогласни тълпи от заинтересовани лица.

Интересно дали има нещо вярно в това обвинение , запита се той, опитвайки се да потисне старата си неприязън към нахалния стремеж на американското правителство да се меси навсякъде.

Може да се окаже адски интересно!

Дъблин, Ирландия

Сряда, 11:00 ч

Джей бе насрочил среща в адвокатската кантора за единайсет сутринта, осъзнавайки много добре, че разговорите стават безпредметни, ако по това време Джон Харис вече лети за Ню Йорк. Сега, след като този вариант бе пропаднал, той държеше да се яви навреме. Щом щяха да се сражават, трябваше да се подготвят колкото се може по-добре.

В часовете преди срещата двамата с Шери се опитаха да наемат малък реактивен самолет, който да отведе президента до Ню Йорк, но усилията им се провалиха. Никой не можеше да организира презокеански полет в толкова кратък срок. Единственият вариант, който предложиха на Шери, беше да си поръчат презокеански „Гълфстрийм“ от Чикаго на безумна цена, но дори и тогава най-ранният срок за излитане от Дъблин щеше да е в четвъртък малко преди обяд.

— Свършиха ми се хитрините — каза Джей на Джон Харис в десет и четвърт. — Или ще оспорим тук проклетата заповед, или излиташ с боинга.

— Екипажът още ли е съгласен? — попита президентът.

Джей кимна.

— Разговарях с тях преди петнайсет минути. Отпочинали са и имат готовност да потеглят, когато решим. Рисковано е, разбира се. Може да им се наложи да завият обратно, ако насрещните ветрове са прекалено силни, или пък да отбият към Исландия или Канада, което ще предизвика нови неприятности.

Джон Харис седя мълчаливо почти цяла минута и накрая с въздишка поклати глава.

— Не, Джей, мисля да изчакам тук. Твоят Гарити ми харесва, а ако съдя по думите му… и по факта, че бих предпочел да атакувам, вместо да бягам… може би трябва просто да отпратя онези приятели във Франкфурт. Тук ще си намеря предостатъчно защитници.

— Не е сигурно, Джон. Още не е насрочено заседание, няма дори съдия.

— Все пак аз знам най-добре какво е станало в Овалния кабинет и какво не и вярвам, че ирландският съдия ще ми даде възможността да докажа, че записът е фалшив.

За няколко напрегнати секунди Джей се вгледа втренчено в президента. Джон Харис седеше на ръба на леглото, забил поглед в килима.

— Джон, парите са твои, но бих искал тези момчета да чакат в пълна готовност, докато разберем какво точно става.

Харис бавно кимна.

— Добре. Но не смятам да ги използвам.

Кантората на Шомъс Дънам от фирмата „Дънам и Макбрайд“, чиито услуги бе наел Джей по съвет на Майкъл Гарити, се намираше в невзрачна сграда в работнически квартал на няколко километра от центъра.

Майкъл Гарити вече ги чакаше, когато Джей, Шери и президентът влязоха в малката, леко занемарена заседателна зала, а Мат Уорд остана да пази в коридора.

След като приключиха с представянето, Гарити отново изложи накратко случая, като наблегна особено върху предполагаемото съществуване на запис. Изненада се от новината, че Камбъл е обещал до вечерта да осигури копие на Джей.