Джон Нанс - Насрещен вятър

Нито едно от имената не му направи впечатление.

Обади се на дежурния администратор.

— Бих искал да знам кой дъблински хотел е най-добър, най-луксозен, най-скъп и най-нашумял в Ирландия.

— Божичко, сър, зле ли ви е при нас?

Джей се разсмя и разтърка очи.

— Не, не! Тук е чудесно. Просто трябва да открия един човек, който избира само най-скъпите хотели.

— Е, отдъхнах си. Сигурно говорите за хотел „Шелбърн“. Приятелят ви американец ли е?

— Британец.

— Значи сигурно ще е там. Затворете, аз ще ви свържа.

Когато се обади телефонистката на „Шелбърн“, Джей помоли да го свържат със стаята на Стюарт Камбъл и не се изненада, че връзката бе осъществена веднага. След малко отсреща отговори непознат глас. Чуваха се и други приглушени гласове, което отново разбуди угризенията му, че се кани да спи, вместо да изпълнява задълженията си.

— Стюарт Камбъл на телефона.

— Обажда се Джей Райнхарт, сър Уилям.

— А, да! Мистър Райнхарт. Доста работа имате тази вечер, нали?

— Вижте, и двамата се готвим за битка, но трябва официално да ви уведомя за нещо.

— Казвайте.

— Първо, настоявам незабавно да ми съобщите, ако влезете в контакт със съдия по какъвто и да било въпрос, свързан със случая. И, разбира се, настоявам да присъствам на съдебното заседание, било то формално или неформално. Ще ви продиктувам номера на клетъчния си телефон и хотела, където съм отседнал.

— Разбира се, мистър Райнхарт. Това изобщо не е стояло под въпрос. Не бойте се, ще ви уведомя в съответствие с правилата.

— Най-много се боя от клиента ви, сър Уилям. Имам обаче и още една молба. Разбирам, че вината не е ваша, тъй като нямахме време да се свържем в Лондон, но трябва да получа копие от онзи запис. Ще протестирам гръмогласно пред всички възможни инстанции, ако не ми осигурите един екземпляр за предварително проучване.

— Всъщност нямах много време за обмисляне, но съм склонен да се съглася, че би трябвало да видите записа. Кажете името на хотела си и ще ви пратя копие утре следобед или привечер.

— Колкото по-рано, толкова по-добре.

— Мистър Райнхарт, форматът на касетата е много особен и за копирането й е нужна специална апаратура. Имам камера, на която мога да гледам записа, но не знам дали ще успея да го копирам. Уверен съм обаче, че най-късно до утре вечер ще разполагате с копие. Стандартния VHS формат ли предпочитате?

— Да.

— Много добре. Както виждам, май и на вас не ви се спи.

Джей се поколеба, но раздразнението го накара да отстъпи от истината.

— Така е. Рискове на професията.

— Добре казано. Е, лека нощ, макар че не знам доколко ще е лека.

Джей внимателно остави слушалката и отново повтори в ума си целия разговор, търсейки скрити намеци. Може би трябваше да се заеме с проучване, но какво да проучва? Всичко опираше до съдържанието на онзи запис и докато не го видеше с очите си, можеше само да остави нещата в ръцете на Гарити и неговия колега. Освен това се нуждаеше от физическа и духовна енергия, която щяха да му осигурят няколко часа сън.

Нагласи будилника на нощното шкафче за шест сутринта, изгаси лампата и заспа почти мигновено.

Международно летище Дъблин, Ирландия

Сряда, 9:05 ч

Представителката на „Аер Лингус“ подаде билетите през гишето и кимна на следващия клиент — Джей.

— Правилно ли разбрах, че все още имате свободни места за прекия полет до Ню Йорк в десет? — попита Джей.

— Да, сър, мисля, че имаме. Един момент.

Младата жена почти цяла минута трака по клавиатурата на компютъра, преди отново да вдигне глава.

— Да, имаме места в туристическа и първа класа.

— Два еднопосочни билета, първа класа, ако обичате.

— Името ви, моля.

— Джон Харис — каза Джей.

Ново тракане по клавишите.

— Много добре, мистър Харис. Сега трябва да видя паспорта и кредитната ви карта.

Джей подаде кредитната карта, после се завъртя и хвърли поглед към Шери, която стоеше до вратата на терминала. Тя кимна, изчезна за около минута и се върна заедно с президента. Двамата тихо застанаха до Джей.

— Трябва да покажете паспортите си — каза той.

Харис се усмихна. Двамата с Шери подадоха сините си американски паспорти и видяха как представителката ги разлисти, после вдигна глава с непроницаема усмивка.

— Момент, моля. Веднага се връщам.

Тя напусна гишето и мина през една странична врата.

— Лоша работа — промърмори Джей.

— Виждам — отвърна Джон Харис. — Отнесе паспорта ми.