Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Ти си бездна — каза тя, смеейки се.

— Санди — предупреди я Дона, — не говори така!

— Той говори така.

— Има разлика. Лари го каза на шега.

— Аз също.

Докато вървяха към ресторанта на мотела, Дона хвана Джуд през кръста. Ръката й докосна твърд, стърчащ предмет над колана му. Опипа формата му.

— Затова ли ризата ти е отвън.

— Истинската причина е, че съм мърльо.

— При това, добре въоръжен мърльо.

Ресторантът беше почти празен. Когато съдържателката ги поведе между масите, Дона се взираше във всяко лице. Рой не беше тук.

— Бихме искали ъглова маса — каза Джуд.

— Тази харесва ли ви? — попита съдържателката.

— Чудесна е.

Дона забеляза, че Джуд седна така, че да вижда добре помещението.

Появи се млада, руса келнерка.

— Коктейли?

Дона си поръча „Маргарита“.

Санди поиска пепси-кола.

— За мен двойно мартини — каза Лари. — Много сухо. Абсолютно сухо. Всъщност, нека бъде само джин, без вермута.

— Значи двоен джин, с маслина.

— Точно така! Вие сте съкровище.

— А за вас, сър? — попита тя Джуд.

— Аз ще пия бира.

— „Бадуайзър“, „Буш“ или „Майкълоб“?

— Нека бъде „Бадуайзър“.

— Непоправим сноб — промърмори Лари.

Дона се разсмя. Смееше се силно, много повече отколкото заслужаваше репликата на Лари, но толкова отдавна не й се беше случвало, че сега не можеше да се спре. В един момент Лари се изкиска. Това зарази Санди. Скоро и тримата се превиваха от смях. Джуд се усмихна, но очите му продължиха да шарят из ресторанта.

По време на вечерята Джуд продължи да наблюдава, сякаш не беше част от компанията, а техен телохранител. След това каза, че той ще плати сметката.

Когато ставаха, Дона го хвана за ръката и го задържа, докато Санди и Лари вече излизаха навън.

— Какво…

— Благодаря ти за вечерята — тя го прегърна силно и го целуна.

Усети, че и той започва да се отпуска, да се разтваря, да изпълва с чувство целувката си. След това я отмести.

— Не трябва да изпускаме Санди от поглед — каза той и развали хубавото усещане.

Доплака й се.

От прозореца на крайното бунгало Рой видя, че Дона и Санди влизат с двама мъже в номер 12. Колата й беше пред номер 9. Досети се, че 9 е нейното бунгало, а другото е на мъжете.

Това опростяваше нещата. Вечерта Дона и Санди ще се върнат в бунгалото си. Може би след пет минути. А, може би след часове. Но рано или късно ще се появят. Все едно, той ще чака, докато се стъмни.

Обърна се и погледна към двете легла и към момичетата, които лежаха завързани. По-голямата, дъщерята на собственика, все още подсмърчаше. Реши, че трябва да е на шестнадесет или може би седемнадесет години. Не знаеше името й. Важното е, че му беше гот с нея. Когато започна да я чука, усети, че отдолу се овлажнява, което значеше, че й харесва. Прекара с нея почти час, когато четиримата излязоха. Може би отидоха да вечерят. Дъщерята на собственика се разрева чак след това. Сигурно я налегнаха угризения.

Рой се чудеше защо никой не я търсеше. Може би родителите й са свикнали често да изчезва.

Рой повдигна края на пердето и пак погледна към номер 12. Вратата все още беше затворена.

Отново погледна към момичетата. Точно сега не искаше никоя. Все пак, беше му приятно да ги гледа как лежат голи и безсилни в тъмнеещата стая.

По-късно може би ще се заеме с една от тях.

Коя?

По дяволите, има достатъчно време да реши. Много време.

Изправи се. Очите на по-голямото момиче го гледаха в упор, когато той застана до нея. Наведе се над леглото. Очерта с показалеца си кръг около лявото й зърно и видя как тъмната кожа около него се сви и втвърди.

— Харесва ли ти? — прошепна с усмивка, надвесен над нея.

След това измъкна възглавницата изпод главата й. Занесе я на стола до прозореца. Сложи я пред твърдата дървена облегалка. Седна и се опря на възглавницата. Така беше много по-добре.

Открехна пердето и продължи да наблюдава.

Джуд остави другите в бунгалото и обиколи мотела. Не видя никакъв ролс-ройс, нито пък висок мъж, който да прилича на съпруга на Дона. Върна се в бунгалото. Даде знак на Дона да излезе.

— Сега — каза той — ще идем в твоето бунгало и ще го чакаме там.

— Ами Санди?

— И тя също.

— Налага ли се? Не бих… не искам да го вижда, ако е възможно.

— Там е работата. Изглежда, още не се е появил, но може и да е тук. Възможно е да съм го изпуснал. Ако ни наблюдава, ще види, че оставяме Санди в номер 12. Може да се опита нещо да й направи.