Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Дона спря да чете. Погледна към Джуд, усмихна се и седна до него на пода.

— Позволявам ти една волност — да ме целунеш — каза тя.

Джуд нежно я целуна, а тя впи устни в неговите, сякаш беше зажадняла за вкуса им. Когато сложи ръка върху гърдите й, тя я отмести.

— Да продължим с Лили — каза тя.

Джуд видя как погледът й шари по страниците. Седяха рамо до рамо, а книгата беше подпряна на вдигнатите й колене. Нежният мъх на бузата й изглеждаше златист на светлината от лампата. Близостта и миризмата й възбуждаха Джуд и той изгуби интерес към Лили Торн.

— Говори с недомлъвки, но мисля, че отдавна са минали етапа на целувките. Вече пише само за Глен.

— Ммм — Джуд сложи ръка на крака й. Почувства през джинсите топлината на бедрото й.

— А, ето! „2 май. Снощи, доста след като децата си легнаха, аз се измъкнах и в уречения час се срещнахме с Глен в бараката за дърва. След хиляди уверения в любов поиска ръката ми. Приех предложението му без колебание и той ликуващ ме притисна към гърдите си. През по-голямата част от нощта крояхме планове за бъдещето ни. Студът стана нетърпим. Вмъкнахме се в салона. Там, на кушетката, двамата нежно се прегърнахме, очаровани от силата на мига.“

Дона затвори дневника, но показалецът й остана между страниците.

— Знаеш ли — каза тя, — имам чувството, че правя нещо… неприлично, като чета дневника. Като че ли надничам през ключалка. Това са толкова лични неща.

— Дневникът може да ни разкрие кой е убил семейството й.

— Може би. Ще продължа нататък. Само че… не знам.

Тя наведе глава и започна да прелиства страниците.

— Определили са датата на сватбата. 5 юли.

Джуд обгърна с ръка раменете й.

— „8 май. Отново се срещнахме в бараката — снощи, когато удари един часа. Глен излезе съобразителен и донесе дебело одеяло. Така прогонихме нощния хлад и страстта ни бликна без задръжки. Бяхме като понесени от мощна вълна. Безсилна да устоя на притеглянето й, аз се оставих да ни понесе на гребена си и да ни потопи в блажено удоволствие, което никога до този миг не бях познала.“ Мисля — каза Дона, — че са се чукали.

— Боже, а пък аз си помислих, че салът им се е обърнал.

Дона се разсмя и го удари по крака.

— Ужасен си — погледна го в очите и той я целуна. — Ужасен — пошепна тя в устата му.

Той прокара пръстите си по гладката кожа на бузата й, надолу по овала на лицето й, до шията. Тя постави книгата на земята. Обърна се така, че едната й гърда се притискаше в тялото на Джуд, хвана ризата му и започна да я разкопчава. След това мушна ръка под нея. Погали го по гърдите и корема.

Той я положи на земята, встрани от нощното шкафче. Легна на една страна. Усещаше как тялото й по цялата си дължина се притиска към него. Измъкна долнището на ризата й. Пъхна ръка под нея, като галеше хладните и гладки извивки на хълбоците. Премести ръката си нагоре по гърба, за да разкопчее сутиена.

— Чакай — каза тя.

— Какво има?

— Снощи го правихме на пода — каза тя и се отдръпна от него. Изправи се.

С поглед, вперен в Джуд, и с леко напрегнато изражение тя разкопча блузата си. Хвърли я на леглото до вратата. С едно движение на раменете си смъкна сутиена и го захвърли. Седна на края на леглото. Свали чорапите си. Изправи се, разкопча колана и панталона си. Той се смъкна до глезените й. Измъкна крака от него. Сега беше само по бикини. Тъмното петно на венериния хълм прозираше през тънкото синьо жарсе. Смъкна и тях.

— Изправи се — каза тя.

Джуд забеляза, че гласът й леко потрепери от страх, или може би от вълнение.

Той си свали обувките и чорапите. Остави колта до нощната лампа. След това се изправи и започна да съблича ризата си. Докато я откопчаваше, Дона застана на колене, разкопча колана на панталоните му и ги смъкна. След това свали и гащите му. Езикът й погали едрия член и след това го пое с уста.

Той изстена. Дона се изправи. Притисна я плътно към себе си. Дълго време стояха между леглата изправени и прилепени един към друг. Той я целуваше и изучаваше гънките, извивките и отворите на тялото й. Галеха се и притискаха телата си.

След това се отдръпнаха. Дона отметна покривката на леглото и легнаха върху него.

Не бързаха.

Част от съзнанието на Джуд беше нащрек — ослушваше се и внимаваше като страж. Останалата част от него се съедини с Дона. Сля се с гладката кожа, косата, тихите гърлени стонове, влажните и сухите места, безбройните аромати и вкусове. Най-сетне хлъзгавата й утроба го засмука. Усети сладостно напрежение.