Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Рой кара около час, преди да открие подходящия черен път, който свиваше наляво, през голите хълмове. Беше сигурен, че ще го отведе до океана, затова и тръгна по него.

Джони беше дошла в съзнание, но засега мълчеше, лежеше на една страна, и гледаше втренчено напред. Жената на предната седалка беше мъртва. На Рой не му беше приятно, че главата й лежи върху коленете му, но реши да не изправя тялото. Въпреки че по нея нямаше кръв, от задушаването лицето й се беше изкривило в грозна гримаса. Кожата й имаше сивкавосин оттенък. Ако я изправи, някой може да забележи, не е мъртва. Трябваше да изтърпи неприятната тежест на главата й върху скута си, също както изтърпя кръвта по ризата и панталоните. Налагаше се да изтрае, докато открие безлюдно място на плажа.

Мястото пред тях изглеждаше обещаващо.

Пътят свършваше на няколко метра от брега. Спря на сенчестата страна. Наоколо не се виждаха други коли. Няколко крави пасяха на склона. Той излезе. Вляво от пътя, теренът беше под наклон и се образуваше малка падина, прикрита от гъсти храсти. Една пътека водеше към плажа.

Искаше да премести тялото на жената във водата, да го завлече навътре и да го остави. Но това щеше да бъде трудно и опасно. Отказа се.

Ще го претърколи в падината.

Но не сега. Най-напред той и Джони ще се измият, ще се приготвят за път. Но не може да я остави мъртвата на предната седалка. Ако се появи някой?

Сети се за багажника.

След това му хрумна по-добра идея. Огледа се и, като се увери, че няма никой, измъкна тялото от предната седалка. Стъпалата на жената се удариха в земята и едната й обувка, с дебела подметка, падна. Изтегли я пред колата. Просна я успоредно на прашния път. Ръцете и краката й бяха започнали да се вкочанясват, но той успя да ги изправи. Остави я да лежи със събрани крака и ръце, прибрани до тялото, и се върна в колата.

Бавно тръгна напред.

Гледаше към черната предница и видя как колата сякаш погълна тялото.

Спря и слезе. Застана на колене, за да погледне в сянката под колата.

Страхотно прикритие.

Измъкна Джони от задната седалка. Двамата тръгнаха по пътеката към плажа.

В началото водата се стори студена на Рой. След като мина първоначалната хладна тръпка, усети, че е почти топла. Джони все още стоеше на брега. Само най-големите вълни заливаха краката й.

Рой съблече ризата си. Започна да търка плата между пръстите си и се мъчеше да го изпере. Вълните го обливаха, издигаха и преобръщаха. Когато го отдалечаваха от Джони, той доплуваше обратно. Вдигна синята си риза и я разгледа на слънчевата светлина. Макар и да не беше успял да изпере добре кръвта, петната едва се забелязваха.

— Ела, Джони, и се измий.

Тя поклати глава. Отстъпи назад, по-далеч от водата и седна на пясъка.

— Знаеш какво става — извика Рой, — когато не изпълняваш заповедите ми.

Тя погледна надолу към плажа, там, където няколко скали се подаваха в морето. Вълните се разбиваха в тях и пръскаха нависоко бяла пяна. Погледна в другата посока. Там плажът се извиваше към сушата и изчезваше.

— Не се й опитвай! — извика Рой и тръгна към брега.

Джони се изправи и тръгна към водата, която обгърна петите й. Продължи да върви. Голяма вълна я обля и намокри до кръста. Плисираната й пола се залепи за тялото. Спря. Водата се отцеди. Тя се наведе и напръска кървавите петна върху блузата си. Започна да ги търка. Друга вълна я заля и повали по гръб. Джони падна и пенливата вода се завихри над главата й.

Рой отиде до нея. Вдигна я. Целуна я по челото. После уви ръце в ризата си и започна да търка петната върху нейната блуза. Те избледняха, но не изчезнаха съвсем. Най-сетне се отказа.

Притегли Джони по-навътре и се опита да измие кръвта от косата й. Всеки път, когато докосваше болезнената рана от дръжката на ножа, тя дръпваше глава. Реши, че косата й е достатъчно чиста. Поведе я към брега.

Там съблече блузата и полата й. Просна ги върху пясъка да изсъхнат. След това си съблече дрехите и ги постла до нейните.

Седнаха на пясъка. На Рой му се стори горещ, почти парещ.

— Опитай се да заспиш!

Джони легна и затвори очи.

Рой я погледна. Водата беше оставила ситни капчици върху клепачите й. Кожата й беше леко почерняла, освен на местата, където е бил банският й от две части. Съвсем като малка жена.

Водни капки се стичаха по кожата на момичето и блестяха под слънцето. Искаше му се да има плажно или бебешко масло. Можеше да я намаже цялата. Кожата й щеше да стане хлъзгава и гореща.