Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Така ли? Ходили ли сте в Келтис, в Глендейл?

— Оттам са ми повечето неща.

— И аз си купувам оттам. Всъщност оттам си взех обувките, преди около шест години — той погледна с умиление към тях.

— Кой е там, в спалния чувал? — попита момичето.

Стомахът на Рой се сви. Сети се за ножа. Беше завит в ризата, много близо до дясната му ръка.

— Жена ми — каза той.

Мъжът се засмя и стисна лулата между зъбите си.

— И двамата ли спите в един чувал?

— Така е по-приятно — каза Рой.

— Имате ли достатъчно място да шавате? — попита мъжът.

— Напълно.

Той се разсмя.

— Трябва да опитаме тоя номер, нали Джак?

Джак не беше очарована.

— Нашите чували пък могат да се затварят един към друг — каза мъжът. — Трябва да пробвате. Има много повече пространство.

— Какво й е? — попита Джак.

— Нищо, защо? Защо не се събужда ли? Тя винаги спи много дълбоко.

— Има ли достатъчно въздух? — попита мъжът.

— Разбира се. Винаги спи така — навътре в чувала. Не иска да й изстива главата.

— Аха — момичето на име Джак не беше съвсем убедена.

— Е, ние ще тръгваме — каза мъжът.

— Приятен поход — каза му Рой.

— И на вас.

Те тръгнаха. Той ги проследи с поглед, докато се скриха зад дърветата и измъкна ризата си. Вдигна единия си крак и мушна ножа в калъфа, завързан за прасеца. След това си облече ризата.

Извади блузата и полата на Джони от раницата и се наведе над отвора на спалния чувал. Огледа дърветата. Наоколо нямаше жива душа.

Джони изстена, когато я измъкна за ръката.

Отвори едното си око и пак го затвори. Рой я сложи да легне по гръб върху спалния чувал.

Гледката на голото й тяло, огряно от слънцето, го възбуди.

Не сега.

По дяволите, не сега.

Той мушна полата през краката на момичето и я закопча. След това изправи Джони да седне и нахлузи блузата й. Остави я да се отпусне назад. Бързо закопча блузата.

— Събуди се! — каза той.

Зашлеви я.

Тя стисна очи при рязката болка, след това клепачите й потрепериха.

— Ставай!

Джони бавно се претърколи и коленичи. Косата й беше изцапана с кръв и сплъстена на темето там, където я беше ударил с дръжката на ножа.

Събирането на багажа отне доста време. Докато прибираше нещата, не изпускаше Джони от поглед. Ослушваше се за гласове. От време на време поглеждаше към пътеката и шосето. Най-сетне всичко беше събрано в раницата. Метна я на гърба си, грабна Джони за ръката и я поведе към шосето.

Мина един камион „Форд“.

Помаха и се усмихна.

Когато пътят отново опустя, отвори багажника на понтиака и каза:

— Влизай, скъпа.

Докато караше, Рой чу по радиото съобщение за пожар и двойно убийство в Санта Моника. Не казаха имената на жертвите, но споменаха, че е изчезнало осемгодишно момиченце. Не чу нищо за Карън и Боб Марстън.

Това го разтревожи.

Припомни си какво стана. Карън изплю камъчето за Малкаса Пойнт. Колко се изненада, когато той, вместо да си тръгне, я завърза със запушена уста и не я остави, докато не се убеди, че е мъртва. Скри се в антрето и изчака да се върне Боб. Спомни си как той невярващо поклати глава, когато влезе в банята и видя жена си да виси на вратата. Припомни си звука на брадвата, с която разцепи главата на Боб. След това внимателно постави свещта под накъсаната хартия, точно както направи и на предишното място.

Може би някой е дошъл и е изгасил огъня.

А може свещта да е изгаснала.

Ако е станало така, сигурно още не са открили телата им.

Не бива да разчита на това. Трябва да действа така, сякаш колата се издирва и да намери друга.

Рязко зави в една неасфалтирана отбивка. Гумите изхвърлиха облак жълтеникава прах. Излезе, отвори предния капак, мушна главата си под него и зачака.

Скоро чу шум на приближаваща кола. Остана на мястото си и посочи с ръка към радиатора. Колата ги подмина и продължи, без да спира. Опита този номер с още две коли. Никоя от тях не спря.

Когато отново чу шум на кола, наведе се ниско под капака, докато другата кола съвсем приближи, изправи се с притеснено изражение на лицето и помаха. Шофьорът поклати отрицателно глава. Лицето му казваше: „Няма да стане, приятелче“.

Рой извика.

— Да ти го начукам!

Когато се появи следващата кола, той просто вдигна палеца си. Видя, че жената в колата поклати глава към шофьора да не спира. Колата продължи. Същото направи и следващата.

Той с трясък затвори капака.

Застана до задницата на колата и видя, че се приближава камион. На предницата беше нарисувано размазано слънце. Шофираше жена с права, черна коса. Носеше лента и кожен елек. Видя, че с дясната си ръка посочи към него. Рой помаха. Жената му хареса.