Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Не е така.

Дона се намръщи.

— Мислиш ли, че снощи е бил Уик Хапсън.

— Ако е бил той, значи е дяволски силен за мъж на неговата възраст.

— Ами Аксел?

— Не може да е Аксел. Той е много нисък, широк е в раменете, движенията му са доста тромави.

— Тогава кой е бил?

— Звярът — отбеляза Лари. — Не е бил никакъв мъж в гумен костюм, а истински звяр!

— Кажи ни защо си толкова сигурен.

— Просто знам.

— Как така?

— Знам. Звярът не е преоблечен човек.

— Ще ми повярваш ли, ако ти покажа костюма?

Лари се усмихна странно и кимна.

— Разбира се. Стига да успееш. Като ми покажеш костюма, ще ти повярвам.

— Какво ще кажеш за утре вечер?

— Утре вечер ще… — той млъкна, защото някой чукаше на вратата.

Джуд отиде до вратата и я отвори.

— Е, здравей!

— Майка ми тук ли е?

— Да. Влез.

Санди, облечена в син халат, който й беше малък, и с разчорлена от съня коса, влезе в стаята. Когато очите й срещнаха погледа на Дона, тя въздъхна с преувеличено чувство на облекчение.

— Ето къде си била? Какво правиш в леглото?

— Топля се. А ти защо не си в леглото?

— Нямаше те.

— Само за малко — тя погледна към Джуд. — Трябва вече да се прибирам.

Измъкна се от леглото и тръгна със Санди към вратата. Джуд им отвори. Искаше й се да го целуне за лека нощ, да го прегърне и да почувства силата и топлината му. Но не пред Санди. Не и пред Лари.

— Ще се видим утре — каза тя.

— Ще ви изпратя.

— Не е нужно.

— Разбира се, не е нужно.

Джуд вървеше до Дона. Санди се затича напред. Той се приближи и прегърна Дона. От него се носеше лека миризма на сапун.

— Студено е — каза тя. — А ти си толкова топъл.

— Тази сутрин си казала на Лари, че си неомъжена?

— Разведена. А ти?

— Никога не съм се женил.

— Досега не се ли е появило някое свястно момиче?

— Да, в живота ми е имало няколко „свестни“ момичета. Но работата ми… толкова е несигурна. Не исках да налагам начина си на живот на никоя от тях.

— Каква е работата ти?

— Убивам зверове.

Тя се усмихна.

— Така ли?

— Да — той я целуна. — А сега, лека нощ.

Вик на ужас събуди Джуд, Той погледна в тъмнината към Лари.

— Добре ли си?

— Не! — Лари беше седнал и обгърнал е ръце притиснатите към гърдите си колене. — Не, никога няма да бъда добре. Никога! — и започна да плаче.

— Щом оправим тази работа — каза Джуд, — ще се почувстваш чудесно.

— Никога няма да се оправи. Ти дори не вярваш, че има Звяр. От страхотна полза си ми.

— Каквото и да е, ще го убия.

— Дали?

— Нали за това ми плащаш.

— Ще му отсечеш ли главата вместо мен?

— Никакви такива.

— Но аз искам да го направиш. Искам да му отсечеш главата и пишката, и…

— Моля те, престани. Ще го убия. Но нищо повече. Без разни тъпотии с отсичане на глави. Нагледал съм се на кръв.

— Вярно ли? — гласът в тъмнината звучеше изненадано и заинтригувано.

— Работих за малко в Африка. Видял съм много отрязани глави. Един тип ги държеше в хладилника си и обичаше да им крещи от време на време.

Джуд чу тих смях откъм другото легло. В смеха се прокрадваше странен звук, който го накара да се почувства неспокойно.

— Мисля, че утре трябва да те закарам обратно в Тибърн. Мога и сам да свърша работата.

— О, не. Не можеш.

— Може би така ще бъде по-добре и за двама ни, Лари.

— Трябва да бъда тук, когато убиваш Звяра. Трябва да го видя как умира.

В шест часа будилникът събуди Джуд. Звънът му не събуди Лари. Джуд се измъкна от леглото, стъпи на хладния под и махна превръзката от крака си. Четирите успоредни резки бяха засъхнали в тъмни ивици дълги около осем сантиметра. Боляха го, но личеше, че скоро ще зараснат. Отиде в банята, остави прогизналата от кръв превръзка върху купчината дрехи и си сложи нова. Провери пред огледалото превръзката на рамото си. Беше избила малко кръв, но иначе беше суха. По-късно ще накара Лари или Дона да я сменят.

Изми се. Когато извади чистите си дрехи, куфарът му остана почти празен. Изсипа на леглото останалите вещи и го занесе в банята. Прибра в куфара разкъсаните си окървавени дрехи. Пусна вътре и старата превръзка и го затвори. След това го изнесе.

Утрото беше тихо. Всичко още спеше, освен няколко птици. Погледна към номер 9. Дона сигурно още спеше. Беше красиво утро и му се искаше да са заедно.

Сложи куфара в багажника на колата и тихо затвори капака. След това се върна в бунгалото. С гъба и сапун внимателно изтри видимите следи от кръв в банята. Белите кърпи изглеждаха чисти. Другите гъби също. Тази, която държеше, беше розова от кръвта.