Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Надникна в кошчето за боклук. В пластмасовата кофа лежаха парчета лейкопласт и марля, опаковки от лейкопласт, окървавена тоалетна хартия. Хвърли кървавата гъба вътре и извади кофата.

Занесе аптечната чанта и кофата до колата. Наоколо нямаше никой. Сложи ги в багажника.

След като приключи с почистването, седна на стъпалото пред бунгалото и запали пура. Вкусът й беше много приятен. Ароматът й се смеси с уханието на свежия боров въздух.

Той се облегна, намести лакти върху стъпалото зад себе си и се усмихна.

Чувстваше се великолепно, въпреки раните.

След като изпуши пурата, качи се на колата и тръгна по крайбрежната улица. Градът беше притихнал. Намали, защото проскубано кафяво куче бавно му минаваше път. Пред „Ресторанта на Сара“ беше паркирана синьо-бяла полицейска кола. Единствената движеща се кола беше порше, което бавно се приближаваше, сякаш с мъка се опитваше да се придържа към ограничението за този град от петдесет километра в час.

Отляво, „Къщата на Звяра“ изглеждаше пуста. Отдясно, около къщата без прозорци, нищо не помръдваше. Намали. Видя свлечените камъни по хълма над „Къщата на Звяра“. Ще трябва час по-скоро да иде там и да си прибере екипировката.

Не сега.

Излезе от града. Зави и се върна по същия път. Пак мина покрай двете къщи. На следващата пресечка спря пред една затворена бръснарница. Тръгна към будката за билети на „Къщата на Звяра“.

По стените й бяха окачени изрезки от вестници, поставени зад стъкло. Някои бяха за убийствата. В другите пишеше за посещенията. Прочете няколко от тях. Искаше да ги прочете всичките, но щеше да му отнеме много време. Не трябваше да привлича внимание върху себе си.

Погледна към часовника над прозореца на будката. След това и своя. Първата обиколка щеше да започне след близо три часа, в десет.

Мушна ръце в джобовете на панталоните и тръгна надолу по тротоара. Спря се да разгледа порутената викторианска къща, след това отново тръгна — все едно, че беше турист, който разполага с много време и обича сутрешните разходки.

Когато стигна до ъгъла на улицата, мина между дърветата и се върна обратно.

На няколко метра от оградата откри процеп, през който можеше да наблюдава предната част на къщата, без да го забележат.

Клекна и зачака.

Точно в девет и половина една каравана спря на крайбрежната улица. Висок мъж излезе от нея и отиде до будката, след това се върна при караваната. От нея слязоха жена и три деца. След малко пристигна млада двойка с фолксваген.

Джуд излезе на улицата и тръгна към будката. В нея все още нямаше никой.

Същото можеше да се каже и за къщата, освен ако някой не се беше вмъкнал в нея, преди Джуд да започне да я наблюдава. След това не видя никой да влиза през главния вход.

Докато Джуд чакаше близо до будката, пристигнаха още хора. Гледаше към къщата без прозорци от другата страна на улицата. Вратата й беше затворена. Зелената камионетка все още стоеше пред гаража.

Най-сетне, десет минути преди да започне обиколката, Джуд забеляза, че Маги и Уик излизат от къщата. Хванала се здраво за Уик, тя носеше бастуна си, но не го използваше. Отне им доста време, докато стигнат до крайбрежната улица. Изчакаха да мине един камион и след това пресякоха.

Уик й помогна да се качи на тротоара и след това пусна ръката й. Тя се подпираше тежко на бастуна си.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — извика тя. Гласът й беше тих, но ясен. — Аз съм Маги Куч и притежавам тази къща. Можете да си купите билети от моя помощник — посочи с бастуна към будката. Уик отключваше вратата й. — Билетите са по четири долара за възрастен и само два долара за деца под дванайсет години — и всичко това за едно наистина изключително преживяване.

Хората я слушаха безмълвно и неподвижно. Когато Маги свърши, тези, които още не се бяха наредили, тръгнаха към будката.

Маги отключи подвижната преграда на входа и мина през нея.

— Върнахте се бързо, а? — попита Уик, когато дойде реда на Джуд.

— Просто не мога да се сдържа — той мушна една петдоларова банкнота под стъклото.

— Сигурно вашата приятелка няма да дойде?

— Кой?

— Вашата приятелка. Онова момите, дето беснееше на улицата и си показваше циците — Уик му подаде билета и рестото.

— Не знам къде е — каза Джуд.

— Повече от сигурно е, че е в някоя лудница — изсмя се Уик и показа кривите си кафяви зъби.

Джуд мина през преградата. След като цялата група се събра на алеята, Маги започна да говори.