Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Той, по дяволите, може и сам да се грижи за себе си.

— Аз продължавам, милички — каза Капитан Франк. — Можете да задържите лампата.

Издърпа ножа от земята и се изправи.

— Аз ще остана с Джанис — предложи Харди. — Ще се погрижа за раните й. Нора, защо не излезеш навън и да потърсиш линейка?

Тя кимна.

— Добре.

Харди коленичи до Джанис. Нора взе ръката му и я постави върху входната рана.

— Натискай здраво — каза му тя.

С чистата си ръка погали момичето по челото.

— Ще се оправиш, бебчо. Ще се върна веднага и ще те откараме в болницата.

Нора тръгна към стълбите на мазето, а Тайлър влезе в тунела. Под мъждивата светлина на лампата тя заобиколи тялото на звяра и последва Капитан Франк в тъмнината.

С гръб към входната врата Джек постави ръка на бравата и се опита да я отвори.

— Заключено е — прошепна той.

Ейб кимна. Значи нямат намерение да отварят вратата ида пуснат вътре Луси. Можеше да им е в помощ с пистолета.

Поколеба се дали да не стреля в ключалката, но се отказа, защото изстрелът щеше да издаде присъствието им. Досега бяха проверили кухнята, коридора и трапезарията. Всички помещения бяха осветени в синьо като мазето. През цялото време бяха нащрек и очакваха да бъдат нападнати. Но до този момент не видяха никого. Къщата изглеждаше безлюдна.

Може би всички са избягали. Ейб се съмняваше, че Куч и обкръжението й са могли да се спасят през тунела към, „Къщата на Звяра“. Разбира се, може да има и друг изход, който да води към плажа. Това беше възможно, въпреки че Ейб, не бе забелязал друга дупка в мазето.

Най-вероятно е да са още в къщата.

Огледа стълбите.

В следващия миг се чу тихо ридание на момиче.

Джек се прокрадна приведен към сводестата врата. Ейб вървеше плътно зад него, пристъпваше заднешком и пазеше — гърба му.

Стените на стаята бяха украсени със сини завеси — от тавана до пода. Ейб усети, че го полазват студени тръпки по гърба. Очите му обходиха тежките гънки на синята материя, в очакване да видят издутини или крака, които да се подават отдолу. Не видя нищо, което да издава нечие присъствие. Но докато следваше Джек, продължи да оглежда.

Стаята бе гола. Килимът бе обсипан с възглавници от лъскава синя материя — някои единични, други — една върху друга.

Отново чу риданието.

Идваше иззад висока купчина възглавници в дъното на стаята. Ейб насочи револвера в центъра на купчината и приближи отстрани. Джек се отправи към другата страна.

— Ето тук — прошепна Джек.

Клекна и се скри зад възглавниците. Ейб подскочи покрай купа, за да не губи от поглед Джек и видя момиче да лежи с лице към пода. Беше гола. Едната й ръка бе сгъната близо до главата, а другата — под тялото.

Джек коленичи близо до главата й с пистолет, насочен в нея.

— Не мърдай — прошепна той.

Момичето подсмръкна.

Ейб ритна скупчените възглавници, които се разлетяха. Под тях се видя подът.

Момичето вдигна глава от килима.

— Помогнете ми — каза със задавен глас. — Моля Ви, ранена съм.

— Извади си ръката, за да мога да я виждам — каза й Джек. — И дано да е празна.

— Не мога. Аз… Ръката ми е счупена.

Ейб се завъртя, за да огледа още веднъж стаята и опря коляно в гърба на момичето. Гърбът й се изви като на котка и тя обърна глава. Ейб опря цевта на револвера под рамото й и я прескочи, когато момичето извика. С лявата си ръка Ейб измъкна нейната изпод тялото й. Момичето държеше полуавтоматичен малокалибрен пистолет. Удари я с цевта на своя револвер по кокалчетата и тя изпусна пистолета.

Сега вече се разплака истински.

— Копелета! — изкрещя тя. — Мръсни копелета!

— Пази ми гърба — каза Ейб.

Джек се изправи.

Ейб пъхна револвера си в джоба и изви ръката на момичето зад гърба й.

— Да вървим! Глупачка! Ще умреш!

Измъкна колана от гайките на панталона си и завърза ръцете й.

— Къде са другите?

— Сам ще разбереш.

— На горния етаж ли са?

— Върви на майната си!

Ейб взе пистолета на момичето.

— Този колан не е сигурен! — каза Джек.

— Ако ни създаде и други проблеми, ще я убием — Ейб се изправи. Сложи крак на гърба й. — Чу ли това, тигърче?

— Гледай си работата!

— Да вървим — каза Ейб.

— На горния етаж ли? — попита Джек.

— Точно така.

Джанис усети, че някой махна ръката си от гърдите й. Постави длан на раната си и отвори очи. Гормън Харди се бе надвесил над нея.

— Какв…

— Трябва да се махнем оттук, Джанис. Опасно е да стоим повече.

— Ъ?

— Видях, че звярът мърда.