Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Тя го удари с юмрук в тялото. Той изпъшка и лицето му се сви от болка.

— Много си жилава.

Отново започна да се усмихва. Но погледна нагоре и устата му зяпна в изненада. Върху Джанис падна сянка. Звярът се изправи над нея и посегна към Гормън. Той пое дълбоко дъх, и протегна ръка да отблъсне чудовището. Другата му ръка се плъзна до хълбока. Джанис вдигна глава и видя, че Гормън се опитва да измъкне револвер от предния си джоб. Извади оръжието. Но звярът вече притисна главата му между ръцете си. Със сила, която не подозираше у себе си, Джанис протегна ръка, хвана цевта и измъкна револвера от ръката на Гормън.

Звярът повдигна Гормън за главата. Краката му се извисиха пред лицето на Джанис. Писъците му пронизваха слуха й.

Тя се търкулна. Облегна се на лакти и дръпна ударника.

Звярът продължаваше да държи Гормън за главата. Мъжът махаше с ръце, риташе с крака и крещеше, докато чудовището го тресеше. В следващия миг го запрати към рафтовете до стената. Дъските се разцепиха. Гормън падна проснат на пода. Върху му се изсипаха бурканите.

— Застреляй го! — извика Гормън задавено.

Успя да се изправи на крака. Залитна назад. Приведеният звяр се приближи към него.

Джанис стреля.

Куршумът удари крака на Гормън.

Той падна по гръб. Звярът скочи върху него. Гормън нададе пронизителен писък. Звярът пъхна муцуна в слабините му и започна да го разкъсва. После вдигна глава и се вторачи в главата на мъжа. След това се изкачи върху тялото му, отвори широко уста и захапа лицето на Гормън.

Джанис гледаше.

Гормън престана да стене. Изчезнаха конвулсиите. Остана да лежи неподвижно на пода.

Звярът слезе от него. Тялото му бе изцапано с кръвта на Гормън. Обърна се към Джанис и се втренчи в нея.

Пенисът му нарасна и се вдигна.

Тя стреля.

Куршумът отскочи със свистене от каменната стена зад главата му. Звярът се наведе напред и се поколеба. Джанис се прицели в гръдния му кош. Натисна спусъка, но в този момент съществото отскочи встрани към тунела, където лежеше мъртъв другият звяр. Джанис стреля отново и отново. Ударникът падна с метално тракване. Звярът изчезна в тунела.

Тайлър спря внезапно, когато чу единично пукване, което долетя зад тях през тунела.

— Изстрел ли беше? — прошепна тя.

— Да — каза Капитан Франк.

Тя застана неподвижно в тъмното, държеше ръката на стария човек и се питаше какво ли може да означава това. Нора имаше пистолет. Но бе напуснала къщата. Оставаше Гормън. По кого — или по какво — бе стрелял той?

— Там става нещо — каза Капитан Франк.

— Да.

— Хайде да не си пъхаме носа.

Тайлър дръпна стареца за ръката и го поведе напред. Рамото й се блъсна в стената. Тя се отмести вдясно и продължи да върви.

В тунела отекна още един изстрел, последван от още няколко бързи изстрела, които се сляха в едно. Можеха да са три или четири на брой.

Какво става там отзад?

— Господи — промълви Капитан Франк.

Тайлър замръзна на място. Ослуша се за още изстрели, но чу само туптенето на сърцето си и бързото дишане на стария човек.

— Странна работа! — каза тя.

Ръката на капитана бе гореща и потна. Тайлър продължи да я държи и отново тръгна. Размахваше пистолета отляво надясно пред себе си, за да се ориентира по стените. Кокалчетата й се удряха във влажната пръст.

Съжаляваше, че оставиха лампата. Ако имаха светлина, досега да са излезли от тунела. Нямаше да се спъват сляпо в неговите извивки и завои.

Тунелът сякаш се разтягаше до безкрайност.

Ейб водеше, Джек пазеше гърба му и така извървяха коридора на горния етаж. Всички врати бяха затворени. Пред всяка от тях Ейб се притискаше до стената и опитваше дръжката. Всичките бяха заключени.

В края на коридора Ейб прошепна на Джек:

— Хайде да ги разбием една по една.

Бяха стигнали до половината, когато на пет-шест метра пред тях рязко се отвори една от вратите. Те приклекнаха и се прицелиха.

— Излизаме! — Ейб разпозна дрезгавия глас на Маги Куч. — Не стреляйте!

— Излизайте бавно! — каза Ейб. — Дръжте ръцете си зад тила и най-добре е да са празни.

На вратата се показа млада жена. Зад нея излезе Маги — бе обвила ръка около врата й и бе опряла пистолет в главата й. Жената държеше в ръцете си бебе, което мълчеше, но бе будно и дърпаше презрамката на нощницата й.

— Хвърлете револверите — извика Маги.

— Ти хвърли твоя! — отговори Ейб. — И вдигни ръце на главата!

— Ще й пръсна мозъка.

На Ейб му призля от тази възможност. Но без оръжието щяха да са в ръцете на Маги. Не се съмняваше, че ще ги разстреля в мига, в който се обезоръжат.