Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Ще умреш — каза Джек, — преди тя да падне на пода.

— Хайде да не стреляме — предложи Ейб. — Остави тук жената с бебето, а ти можеш да си вървиш. Няма да те спрем.

— За толкова глупава ли ме мислите? — попита Куч. — Хвърлете оръжията, преди да съм преброила до три, иначе… Едно!

— Недей — предупреди я Ейб.

— Моля ви, недейте — помоли се жената и притисна бебето до гърдите си.

— Две — каза Куч.

Гласът й бе спокоен, сякаш бе сигурна, че ще хвърлят оръжието си, за да спасят жената.

Тайлър излезе на мъждивата синя светлина в мазето. Застана неподвижно и се вторачи в двете тела, които висяха от стената в дъното. Ужасена помисли, че това са Ейб и Джек.

Капитан Франк се блъсна в нея.

— Господи — промълви той.

Тайлър сведе очи и видя разкъсана жена, просната на пода. Покри с длан устата си и се обърна към стълбата. Трепна, когато чу изстрели някъде отгоре. Хукна по килима. Хвана се за парапета и започна да се изкачва по стъпалата.

Хвърли поглед през рамо и видя Капитан Франк, който се затича с пиянско залитане, за да я настигне. Не можеше да го чака. В същия миг една бледа сянка изскочи от тъмнината на тунела.

— Зад тебе! — изкрещя тя.

Старецът бе или много пиян, или много бавен. Звярът се хвърли върху него и заби острите си нокти в раменете му. Капитанът изкрещя и краката му се подгънаха. Звярът го тупна по главата. Изръмжа и оголи зъби. Муцуната му се насочи към врата на Франк.

Тайлър стреля. Изстрелът проглуши ушите й. Пистолетът подскочи.

Беше се прицелила твърде високо, страхувайки се да не улучи Капитан Франк. Куршумът се заби в килима до стената.

Звярът я погледна. Дръпнатите му очи не мигваха. Муцуната му бе изцапана с кръв, но не с тази на Капитан Франк. Тайлър си спомни изстрелите, които бе чула в тунела. Стреляли са по звяра . Чия ли е кръвта…?

Чудовището слезе от тялото на Капитан Франк и се втурна напред. Ръцете му бяха спуснати почти до пода като на горила. Стигна до подножието на стълбите. Тайлър стреля още веднъж. От перилата се разхвърчаха трески. Съществото изви глава встрани, защото летящите отломъци се забиваха в лицето му. От дясното му око течеше някаква течност. Покри с ръка лицето си. Залитна назад, пищейки пронизително.

Тайлър се прицели в главата му. Стреля, но не улучи. Прицели се в гърдите му. Натисна спусъка. Куршумът одра рамото му.

Опита се да се съсредоточи.

Колко патрона бе изстреляла?

Звярът стоеше изправен, отметнал глава назад. Ревеше от болка или гняв. Беше лесна мишена, но се налагаше Тайлър да стреля от лош ъгъл.

Ако реши да го довърши, ще изпразни пистолета. Тогава как ще помогне на Ейб?

Пистолетът на капитана!

Лежеше на пода до тялото му.

Пълен. Не беше стрелял изобщо.

Ако можеше да стигне до него.

Като държеше здраво с две ръце пистолета си, Тайлър се прицели в гърдите на звяра и натисна спусъка.

Оръжието подскочи. Съществото се хвана отстрани, точно над хълбока. Завъртя се и падна на коляно.

Гърмежът продължаваше да кънти в ушите й. Тайлър се спусна по стълбите към звяра. Заби дулото в главата му, над един отвор — там, където би трябвало да е ухото му. Лакътят на чудовището се заби в бедрото й. Мерникът издълба дълбока рана в главата на чудовището. Тайлър се залюля. Натисна спусъка и съжали, че не може да върне патрона обратно, защото още докато стреляше разбра, че няма да улучи.

Когато Куч каза „Две“, коридорът се изпълни с гърмежи.

Ейб и Джек стреляха в един и същи миг.

Ейб бе избрал за своя мишена пространството вдясно от ухото на младата жена. Там бе пистолетът на Маги. Там бе и половината от лицето й, което се виждаше зад главата на жената.

Джек явно бе избрал същата цел.

Пистолетът на Маги подскочи в ръката й и изхвърча към челото й. Върху бузата й цъфна дупка и рукна кръв. Строполи се назад. Жената с бебето се хвърли настрани, удари се в стената и се свлече на колене. Бебето ревеше неистово.

Маги лежеше по гръб и не мърдаше.

Рамо до рамо, Ейб и Джек изтичаха напред. Ейб се спря пред младата жена. Джек продължи до Маги.

— Добре ли сте? — попита Ейб.

Тя кимна, погали бебето по главата и погледна към Ейб.

— Не се…

Постави пръст в устата на ревящото бебе. Плачът му спря. Хълцаше и смучеше пръста й.

— Не се оставяйте да ви хванат — каза тя. — Те са…

Заглушен бумтеж прекъсна думите й. Изстрелът идваше от другата част на къщата.

— Джек, изведи ги навън.

— Маги е жива.

— Остави я. Изведи жената с детето…