Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Не зная. Предполагам, че е навън.

— Харди простреля Джанис — каза Капитан Франк. — Оставихме ги в другата къща, а Нора изтича да повика помощ.

— Харди я е застрелял ?

— Взел я за Звяра.

— Лошо ли е пострадала?

— Раната не е смъртоносна. Но след това чухме и други изстрели. Това същество сигурно е влязло неочаквано и при, тях, преди да дойде при нас. Добре ме цапардоса, но нищо ми няма. Навреме дойдох на себе си, за да го убия.

Ейб свърши с превръзката.

— Да се махаме от това място. Ще те заведем в болница.

Придърпа внимателно дрипите от пуловера върху гърдите й.

Тя изпъшка. Седна.

Капитан Франк събра остатъците от полата. Извърна очи, докато подаваше дрехата на Ейб.

Ейб й помогна да стане. Обви полата около нея. Капитан Франк даде колана си, за да я завържат и потърси сандалите й. Намери единия под първото стъпало, а другия — до главата на звяра. Ейб я поддържаше, докато ги обуваше.

Старият мъж прибра пистолета, който бе заел на Тайлър. Пъхна го в предния джоб на бермудите. А своя „Лугер“ мушна в другия джоб.

— Готови сме — каза той.

Отправи се по стълбите. Ейб прегърна Тайлър и заедно излязоха от мазето.

Попаднаха в кухнята на Куч. Минаха през тесен, осветен в синьо коридор. В преддверието стоеше група хора. Джек държеше под прицел дебела жена с превързано лице, която много приличаше на Маги Куч. Слаба жена по нощница стоеше с гръб към вратата. До гърдите си притискаше бебе.

Джек се намуси.

— По дяволите — каза той. — Какво правиш тук, Тайлър? Какво се е случило?

— Попаднали са на още един звяр — отговори Ейб.

— По дяволите!

— Убих го — каза Капитан Франк. — Пратих го на онзи свят.

— Къде е Нора?

— Добре е — каза Тайлър.

— Къде е онова момиче? — попита Ейб. — Онова, което се опита да ни застреля?

— Тя е дъщеря ми. Казва се Санди — отговори жената с бебето.

— Търсихме я — Джек повдигна рамене. — Не знаем къде е изчезнала.

— Да се махаме оттук.

— Вратата е заключена — каза Джек.

— Да разбием ключалката.

— Зная къде е ключът — каза жената с бебето. — Ще го взема. Трябва ми само една секунда.

— Добре — съгласи се Ейб.

Подаде бебето на Джек.

— Ще го подържите ли за малко? Веднага се връщам.

— Естествено.

— Казва се Джуд. Джаджмънт Ръкър Хейс — гласът й леко потрепери, когато изговаряше името му.

Джек пое бебето и му се усмихна.

Жената тръгна по стълбите.

— Ключът горе ли е? — попита Ейб разтревожено.

— Не се притеснявай — каза Джек. — Маги изстива. Трябва да има свръх късмет, за да оживее.

— Добре. Но не се приближавайте до нея.

Жената избърза по стълбите. На върха се обърна вляво и изчезна по коридора.

— Ще излезем след минута оттук — каза Ейб и погали Тайлър по гърба.

Бебето загука в ръцете на Джек.

— Много е сладък — промълви Джек.

Усмихнатото бебе протегна ръчичка и го докосна по бузата.

— Ти си истински бандит — каза Джек и погъделичка Джуд по коремчето.

Майката се появи на горната площадка.

— Взехте ли ключа?

Тя кимна и тръгна надолу.

Предната част на нощницата й бе тъмна и прилепнала към гърдите. Лицето й бе изцапано с кръв.

— Боже господи — промълви Ейб и хукна към стълбите. Ръката й се протегна към него. От пръстите й увисна тънка верижка.

— Ключът — каза тя.

— Какво стана? Ранена ли сте?

— Не. Добре съм. Тя… Маги… Тя уби Джуд. Джуд. Моят… Бащата на детето ми.

Ейб стъпи на стъпалото до нея и я обхвана с ръка.

— Използвах ножа. Маги уби Джуд с нож и аз я убих с нож.

— Успокойте се — каза Ейб.

— Така беше правилно.

— Маги се съвзе и Ви нападна, докато взимахте ключа?

— Не. Не, тя…

— Такава ще е версията пред полицията.

— О!

Ейб отключи входната врата и бавно я отвори.

— Излизаме! — извика той към полицайката. — Всичко свърши.

Жената свали оръжието.

Тайлър излезе на верандата зад Ейб и пое дълбоко от нощния въздух. Океанът миришеше на хубаво. Луната светеше високо.

Санди изчакваше. Беше се свила в тъмния килер под стълбите.

Седеше, с колене притиснати до гърдите. Чу изстрелите. Искаше да се притече на помощ. Вече се бе опитала да помогне, но двамата въоръжени мъже бяха твърде съобразителни и много бързи. Затова реши да остане скрита.

Проехтяха още изстрели.

По стълбите се чуха стъпки от крака, които се движеха толкова тежко, че по раменете й се посипаха дървени прашинки.

След това още стъпки, от които дъските над главата й скърцаха и стенеха.