Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

След това гласът на майка й, която я викаше:

— Санди, къде си? Моля те. Тук ли си? Продължавам да те обичам, миличка. Вече всичко свърши.

Санди не помръдваше. Едва се осмеляваше да диша. Някой мина много близо до вратата под стълбата, но не я отвори — може би не разбра, че там има врата.

Малко след това чу други гласове. Не можа да различим думите им. Някой се качи горе. Някой друг също отиде горе, но в другата посока.

След това гласовете изчезнаха.

Санди продължи да чака. Чудеше се какво е станало. Кой беше застрелян и кой е оцелял? При тази мисъл й се догади.

Уик вероятно е мъртъв. Той и без това беше неприятен. И Маги и Агнес няма да са голяма загуба. Но Сет, Джейсън и малкият Рун — ако и те са убити…

Тя подсмръкна тихо в тъмното. По бузите й потекоха сълзи.

По-късно в къщата дойдоха други хора. Санди се опъна по гръб, ослушвайки се. Хората не си тръгваха и продължаваха да стоят. Но тя чакаше. Реши, че може никога да не се махнат. Беше много изтощена, но мозъкът й работеше и тревожните мисли не й даваха спокойствие — държаха я будна и в напрежение.

Какво ще стане, ако ме намерят? Не, няма.

Какво е станало със Сет, Джейсън и Рун?

Какво ще стане с нея? Беше едва на четиринадесет години. Уик вероятно е умрял. Миналата година Маги застреля ченгето и уби Джуд (на което е свидетел мама), така че дори и да са я хванали жива, никога няма да се върне.

Агнес може да се върне. Ако не успеят да я обвинят в нищо. Ако не я изпратят в лудница. Агнес е бавно развита, но не е луда, така че можеше и да я пуснат. Тя щеше да наследи къщата — „Къщата на Звяра“.

Да.

Ако Агнес се върне, няма да е толкова зле. Санди можеше да се справи с всичко. Можеше да поднови туристическите обиколки.

А Агнес разбираше от бебета. Беше помагала, когато мама раждаше.

Ще помогне и на мен.

Санди плъзна ръце по корема си. Тревогата в главата й утихна.

Гласовете отвъд скривалището й продължаваха да се чуват. Стъпки преминаваха нагоре и надолу по стълбите.

Запита се за момент как ще кръсти детето си. Сет? Джейсън? Не знаеше кой точно е бащата. Освен всичко, това бяха старомодни имена. Нерди. Или може би Рич, или Клинт, или…

В този момент заспа.

Тайлър освободи пръста си от юмручето на бебето и потропа на вратата на къщичката.

— Кой е?

— Аз — отговори тя.

— Секунда, мила. Не съм облечена.

— Откога това те притеснява?

Миг по-късно Нора отвори вратата. Беше в жълт бански костюм, който изглеждаше чисто нов и покриваше много малко от тялото й.

— Не си губиш времето — отбеляза Тайлър.

— Забелязах Джек на пристанището. Не ме видя. Ще го изненадам. Подай ми детето.

Тайлър подаде бебето, смеейки се. То разпери ръце и крака, сякаш се страхуваше да не го изпуснат, и се вкопчи в презрамката на банския на Нора. Тя го прегърна и притисна до себе си.

— Няма да те пусна, Скоти.

— Роди си свое. Сигурна съм, че Джек ще се погрижи за тебе.

— И аз съм сигурна — тя седна на ръба на спалнята. — Е, как върви животът в този пущинак?

— Превъзходно. А как е в големия град?

— Изчерпва ме. През цялата година си мислех за това място. Май ми грабна душата. Както и Джек.

— Той със сигурност. Още не си разопаковала багажа си?

— Не възнамерявам да остана.

— Но…

— Ще убедя Джек да ме приюти при себе си. Хитро, нали? Ще можете да дадете тази стая на някой клиент, който си плаща. Видях, че нямате свободни места.

— Той има чудесна къща…

— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!

Седна в леглото и върна бебето на Тайлър. Той прегърна майка си през шията и се хвана здраво за нея.

— Уплаши ли те голямата лоша Нора?

— Не настройвай детето срещу мен. Ако не бях аз, нямаше да го има. Ако не бях показала среден пръст на онзи идиот на шосето…

— Точно така. Кажи „Благодаря“, Скоти!

Скоти изплака.

— Това ми напомня нещо — каза Нора. — Познай къде пренощувах снощи! В мотела „Уелкъм Ин“. Беше претъпкано, като при вас. Но Джанис ме пусна да преспя в стаята на родителите й.

— Как е тя?

— Искаш да кажеш, че не знаеш?

— Видях я няколко пъти по телевизията. Научих, че книгата й е бестселър през последните шест месеца.

— Тя получи — мили боже! — над един милион за авторските права, филмът ще започне да се снима след две седмици. Ще снимат на място.

— Но как е тя?

Радостта изчезна от лицето на Нора.