Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Ритайки и гърчейки се, Тайлър стисна здраво ръцете на съществото и се опита да ги отскубне от гърдите си. Но те я стиснаха още по-здраво. Ноктите се забиха, пронизвайки кожата й.

Звярът я повали върху стълбите. Тялото й се удари в ръбовете на стъпалата. Тайлър почувства, че ръцете на звяра се отместват от гърдите й. Ноктите му минаха по ребрата й и се впиха в хълбоците й. Пенисът му притисна бедрата й.

Тайлър стисна крака. Не можеше да го спре. Звярът ближеше врата й и насочи пениса си напред, сякаш му хареса докосването на стиснатите й бедра. Тайлър леко се извъртя и пъхна ръка между бедрата си. Щеше да повърне, когато хвана с пръсти лигавата плът на пениса. Стисна го с всичка сила и се опита да го извие. Не помръдна. Пенисът започна да се движи напред-назад в ръката й. А звярът дишаше тежко във врата й.

Тайлър се дръпна. Ръката й изпусна хлъзгавия пенис и се удари в стъпалото.

Звярът притисна бедрата й, изтегли я и я повдигна. Коленете на Тайлър се отделиха от стълбите. Хвана се здраво за дъската до раменете си, изви се и започна да се мята.

— Не! — изкрещя с всичка сила.

Дясната й ръка се пусна от стълбата.

Постави я между краката си.

Звярът вкара пениса между краката й и блъсна с такава сила опакото на ръката й, че челото й се удари в ръба на горното стъпало.

Пенисът не се отделяше. Търкаше се в кокалчетата на ръката, премести се по-надолу към пръстите, опитваше се да се провре между тях. Тайлър отмести ръката си малко по-надолу.

Звярът нададе гърлено ръмжене, а горещият му дъх изгори шията й.

След това я захапа.

Тайлър извика. В опакото на ръката й потънаха зъби, разкъсаха кожата й, гризяха кървящата рана, захапваха още по-дълбоко. Ръката й гореше, но продължаваше да я притиска до тялото си.

Мозъкът й бе вцепенен.

Не може да има зъби. Пенис със зъби!?

Но имаше.

Те проникваха и пореха ръката й като полудял плъх.

Господи!

О, мили боже!

Ръмженето на звяра напомняше на смях, докато пенисът му дъвчеше ръката й.

Това му харесва.

Ако искаше, можеше веднага да отмести ръката ми.

Тайлър чу, че по едно от стъпалата капе кръв.

Искаше ръката й да изтръпне и да не усеща нищо. Вместо това ставаше все по-чувствителна. Усещаше зъбите като нажежени игли, които бодяха и късаха. Цялата й ръка гореше и трепереше.

Зъбите се отстраниха.

Звярът вече не ръмжеше от удоволствие. Изведнъж изрева. Заби нокти в бедрата й и я обърна наопаки. Отново насочи пениса си. Ръката на Тайлър се пукна от болка. Изкрещя. Два от пръстите се счупиха.

Гръмотевичен удар оглуши ушите й.

Ноктите на звяра одраха бедрата й и я пуснаха.

Тя падна просната върху стълбите.

Още един взрив. Изправи се и погледна дясната си ръка. Опакото й бе кървава каша. Двата счупени пръста бяха отекли. Плачейки, тя се обърна и видя Капитан Франк, който стоеше изправен над чудовището.

То лежеше по гръб в гърчове. В главата му зееше дупка и още една в гърдите. Очите на Тайлър се преместиха към огромния пенис. Бе покрит с кръв. Нейната кръв. Парчета кожа висяха по него. Разделените му зъби хлопнаха и се затвориха.

Капитан Франк изпразни пистолета си в главата му. Хвърли на Тайлър изкривена пиянска усмивка.

— Нали ти казвах? — намигна й той.

Прокара пръсти по своя „Лугер“. Пълнителят му падна на килима, празен. От джоба на торбестите си бермуди извади нов пълнител. Набута го в дръжката и дръпна механизма в горната част на пистолета.

— Нали ти казах, че ще го убия? — попита той и започна отново да стреля.

Тайлър наблюдаваше как се извива умиращият звяр, докато го пробиваха куршумите. След това затвори очи.

Стрелбата продължи и тя почувства, че стълбата под нея се тресе.

— Ей, вие! — извика Капитан Франк.

Стрелбата спря.

Тайлър отвори очи. Лицето на Ейб беше надвесено над нея.

— Господи — възкликна той.

Пристъпи по стълбите и седна до Тайлър. Тя се обърна и вдигна ръце да го прегърне.

Тайлър го притисна буйно и страстно. Той погали косата й.

— Всичко е наред. Успокой се. Всичко свърши — прошепна той. — Лошо ли си ранена?

— Само… ръката ми.

Ейб я огледа. В очите му се изписа болка.

— Исусе — промълви той.

Започна да сваля ризата си.

— Направих го на пух и прах! — възкликна възторжено Капитан Франк.

— Джек добре ли е? — попита Тайлър, докато Ейб превързваше разкъсаната й счупена длан с ризата си.

— Да! Свършихме добра работа. Къде е Нора? — попита той.