Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Тя обърна глава и погледна към входа на тунела. От звяра виждаше само краката му. Изглеждаха неподвижни.

Извика от болка, когато Гормън я хвана за ръцете и я изправи на пръстения под. Раната й гореше, сякаш тялото й бе пронизано с нажежен до червено шиш, който продължаваше да стои в нея. Парцалът падна от подмишницата й. По гърдите й се стече топла струя кръв.

Тя се наклони напред и приседна с глава между коленете.

Гормън я пусна и застана зад нея.

— Опитай се да станеш — заповяда той.

Чувстваше го зад гърба си. Ръцете му я стискаха от двете страни и тя се сгърчи, когато едната се притисна към продълговатите рани от ноктите на звяра. Гормън премести ръцете си по-надолу и попита:

— Така по-добре ли е?

Тя кимна.

Гормън я изправи.

Джанис политна назад. И двамата се залюляха. Гормън изстена зад нея. Едната му ръка я хвана за гърдите.

— Извинявай — каза той и махна ръката си.

Обърна Джанис към стълбите.

Краката й бяха топли и слаби. Но я държаха, докато Гормън я водеше. Тя погледна стръмната стълба.

— Не мога — промълви.

— Можеш. Ще те подкрепям. След минута ще стигнем горе и ще излезем.

След минута. Звучеше почти бодро.

С дясната си ръка Джанис се хвана за дървените перила стъпи върху първото стъпало. Гормън я сграбчи за хълбоците и я повдигна. Преодоля първото стъпало, след това — второто. После й се зави свят. Краката й се подгънаха. Тя падна към перилата и ги обгърна.

— По дяволите! — промърмори Гормън.

— Не мога — изстена. — Не мога. Нека да… да почакаме Нора.

— Искаш ли да те оставя тук сама със звяра? Казвам ти, че не е мъртъв!

— Не ме оставяй.

Опита се да се изправи. Гормън я дръпна за раменете и тя отново изстена. Насочи я нагоре по стълбите. Много бавно, подпирайки се със здравата ръка, тя изпълзя по-нагоре.

— Браво — каза Гормън. — Сега е много по-добре — заобиколи Джанис и мина пред нея. — Почти стигнахме.

Отново й се зави свят. Стомахът й се сви. Наведе се напред, опря глава в дъските на парапета и повърна в процепа между тях. После легна върху стълбите като стенеше и ридаеше.

— Побързай! — каза Гормън. — За бога, звярът се изправя!

Тя обърна рязко глава и погледна към входа на тунела. От това място не можеше изобщо да се види звяра.

Нито пък, разбра тя, Гормън можеше да го види.

Обърна лице към него, премигвайки през сълзите в очите си.

— Ти не можеш…

— По дяволите! — изкрещя. — Хайде!

Тя протегна ръка към следващото стъпало. Той сграбчи китката й с две ръце и я дръпна. Изправи я на крака и я бутна напред. Бузата й се удари в ръба на горната площадка. Гормън я повлече. Тя се удряше и подскачаше по стъпалата. С последно дръпване Гормън я извлече на площадката.

— Готово — каза той. — Стани!

Гормън пристъпи над нея. Постави коленете си от двете страни на хълбоците й и я притисна отстрани. Вкара пръст в дупката от куршума под мишницата й. Момичето изпищя от болка. Повдигна я. Първо на колене. След това на крака. Докато се опитваше да се задържи на коленете си, той я завъртя и бутна.

Джанис политна с главата напред. Имаше чувството, че пада безкрайно дълго. От гърдите й изригна нов писък, а стълбите една след друга се удряха в нея. Закри с ръка лицето си. Ръката й изтръпна. Удари се в една дъска, която се разцепи. Темето на главата й се блъсна в следващата, а краката й се вдигнаха високо и се люшнаха надолу. Ръбовете на дъските се забиваха в гърба, дупето, краката й. Одраха гърба й, натъртиха главата й, а тя продължаваше да лети надолу. Спря с дупе върху пода на мазето и гръб, опрян в стълбите.

— Мили боже — каза един глас над нея. — Ти падна.

Тя повдигна глава, усещайки някакво смътно облекчение, че може да я движи. Краката й бяха разкрачени. Имаше усещането, че не са нейни. При падането бе изгубила едната си обувка. Размърда босите си пръсти.

— Но още си жива — чу стъпки по стълбите. — Като котка си. Ти котка ли си, Джанис? Оказва се, че с теб човек може да се справи по-трудно, отколкото с майка ти. Истински Распутин!

От пода, близо до купчина с кошници, от земята се подаде една ръка.

Подаде се от дупката.

Ръката бе мъртвешки бяла, изцапана с пръст и светеше, под светлината от лампата. Имаше дълги криви нокти.

Джанис се търкулна напред, когато кракът на Гормън я блъсна в гърба. Тя изохка и се просна с лице към пода.

Гормън се търкулна върху нея.

Той седна върху корема й и се усмихна ехидно.

— За съжаление — каза той, — при падането ти си счупи главата — хвана главата й с две ръце. — Не зная дали съм достатъчно силен за това, но ще опитаме стария ученически номер.