Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Втурна се напред. Блъсна се във влажна стена. Намери пътя си пипнешком по завоя, докато най-сетне забеляза пред себе си трептящата светлина и забързаните фигури на Джек и Ейб.

— Чакайте ме! — извика той.

Джек се обърна.

— По-тихо, по дяволите!

Гормън бързо се присъедини към двамата мъже. Стоеше близо до Джек. Не можеше да освободи мисълта си от трупа на звяра при входа на тунела. Сигурно е мъртъв. Но не мръдна ли в тъмнината? Единият проснат крак на звяра се блъсна в обувката му? Не, просто го е ритнал, като е минавал покрай него. Трябва да е мъртъв.

А ако не е?

А ако идва след тях?

Абсурд!

И въпреки това, с гърба си усещаше, че нещо пълзи.

Настъпи Джек.

— По дяволите, внимавай къде стъпваш!

— Може ли да вървя между двама ви?

— Хайде, давай. Малко да понастъпиш и Ейб.

— Ще престанете ли да говорите? — прошепна Ейб.

Джек се притисна в стената на тунела. Гормън мина покрай него. Като чу зад себе си стъпките на Джек, веднага се почувства по-добре. Но сърцето му продължаваше да бие лудо. Устата му бе пресъхнала и леко му се гадеше. Краката му трепереха.

Вече съжаляваше, че тръгна с тези мъже. Трябваше да остане в мотела, на сигурно място.

Мисълта за мотела му напомни за Джанис.

Значи, момичето не е умряло. Това беше удар. Поне нямаше никакво подозрение, че той е убил родителите й. Слава богу!

Но тя щеше да създаде неприятности, независимо, че договорите бяха унищожени. Ако отнесе въпроса в съда… Разбира се, че може да разреши проблема като й даде сумата, за която се бяха споразумели.

Половината от всичко!

Ако „Черната река“ бе такъв бум — куп глупости за духове и едно-единствено самоубийство (ах, да, самоубийството, Марта) за да звучи достоверно и да се продава по-добре — то успехът на тази история трябва да скочи до небесата.

Колко души умряха досега? Тази нощ — четирима. Трима снощи. Пленничеството на Джанис (ще трябва да я интервюирам!), двама затворени в къщата на Куч от бог знае колко време. И най-голямата печалба от всичко това е трупът на звяра.

Ще бъде отразено от средствата за масова информация в цялата страна.

И аз, Гормън Харди, ще бъда в центъра на събитието.

Потенциалните възможности бяха шеметни.

Ще бъде кощунство да даде половината на Джанис. Ех, да я беше убил звярът…

Без съмнение, че я е изнасилил.

А родителите й са убити, и двамата.

Никой няма да се усъмни, ако при тези обстоятелства едно момиче посегне на себе си.

Не можеше да поеме риска да инсценира две самоубийства — на Джанис и на Капитан Франк.

С Капитан Франк щеше да се справи по друг начин.

За Джанис самоубийството е идеален вариант. Но по какъв начин? Едно момиче едва ли би си пръснало черепа. За прерязване на вените не може и да става дума, защото ще предизвика недоумение у читателите, ако умре като съпругата на Брайън. Отравяне? Може би. Това трудно ще се организира, но…

Следвайки Ейб зад един завой в тунела, видя отпред синьо излъчване. Ейб изгаси фенера.

Излъчването сигурно идва от мазето на къщата на Куч, досети се Гормън.

В стомаха му се сви ледена топка. Сърцето му започна да бие още по-забързано. Треперещите му крака станаха оловни, сякаш искаха да го дръпнат назад.

Джек го мушна с лакът.

— Не спирай.

Не бе разбрал, че е спрял. Направи една крачка, после още една.

Ейб приклекна в отвора на тунела. Протегна глава и се огледа на двете страни. След това се изправи и влезе в мазето.

Ако има някаква опасност, каза си Гормън, Ейб нямаше да върви така смело.

Стисна още по-здраво револвера и го последва. Краката му стъпваха тихо по синия килим. Ейб продължи към стълбите, а Гормън се обърна надясно. На стената в дъното висяха телата на двама голи мъже — Марти Крогън и Брайън. Кожата им изглеждаше синя под странната светлина, която идваше от тавана. Кръвта им бе виолетова, почти черна. Тялото на Клер бе проснато на килима близо до лъскавите възглавници, пръснати по пода. Той се вторачи в ужасната зинала дупка в бедрото й. Обзе го паника. Стоеше неподвижно и не можеше да си поеме дъх.

Джек застана пред него и разтърси рамото му.

— Хей — прошепна му той, — да вървим.

Гормън отблъсна ръката му, олюля се назад, обърна се целият и се вмъкна в тунела. На самия вход хвърли поглед назад. Ейб и Джек стояха в основата на стълбите и го наблюдаваха, но нищо не казваха. Впусна се в тъмнината и започна да тича.

Нека да си мислят каквото искат.

Нека да си мислят, че съм страхливец.