Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Протегна лявата си ръка и напипа влажната стена, по която започна да се води, за да се махне по-скоро от отвратителната синя светлина в мазето.

Предпочиташе тъмнината. Предпочиташе всичко друго, пред това да изкачи онези стълби и да влезе в къщата. Страхуваше се от края на тунела. Там трябваше да е звярът. Но той бе мъртъв ( трябва наистина да е умрял!), а тези двамата ги очакваше друг звяр в къщата на Куч. Там ги чакаше още Маги с пистолет в ръка и може би още други хора, но най-вече — звярът, който изяжда хора.

Нека да грабне онези двама глупаци. Мене не може да ме хване.

Продължи да тича, докато падна. На четири крака Гормън пое дълбоко от влажния въздух. Не чуваше нищо, освен собственото си учестено дишане и биенето на сърцето си. Не виждаше нищо, а само безкрайна черна тъмнина.

Докъде бе стигнал? Със сигурност трябва да е вече поне до половината. Искаше да си почине, но знаеше, че не е в безопасност, докато не излезе от „Къщата на Звяра“. Копнееше за свежия нощен въздух, за лунната светлина. Представи си как притичва по ливадата към „Крайбрежна улица“ и се заключва в колата на Ейб… Как му се искаше вече да е там.

Изправи се и потърси стената. Погледна през рамо, после тръгна отново напред. След като си влачи краката няколко крачки, успя да се затича.

Вече си добре, каза си той. Почти излезе. Скоро ще стигнеш.

Гледай да не настъпиш звяра.

Ще падна върху него, а той ще ме…

Само ако имаше фенер! Или поне кибрит!

Поне да знаеше докъде е стигнал!

Звярът е мъртъв. Ако паднеш върху него, ще се изцапаш. Но той е мъртъв и не може нищо да ми направи. А ще знам, че съм бил в „Къщата на Звяра“ и след миг ще съм отвън.

Кой казва, че живият звяр е в къщата на Куч? Кой казва, че не се намира в „Къщата на Звяра“?

Последната мисъл уплаши истински Гормън, но той продължи да тича. Потътри се, следвайки извивката на тунела и видя пред себе си мъждива светлина.

Там не трябваше нищо да свети.

Нищо не разбираше, освен ако не се бе обърнал някак си в противоположна посока. Но светлината в мазето на Куч бе синя, а тази е бяла.

Направи още един завой. Залитна и спря. Затаи дъх.

Присви очи от яркия блясък.

Светлината идваше от бензинова лампа, която съскаше в тишината.

Брадат мъж — Капитан Франк — се бе навел над проснатото тяло на звяра. Беше го преобърнал по гръб. Точно зад него стоеше момиче с жълта блуза. Джанис! Нора и Тайлър също бяха там. Всички държаха пистолети. Всички бяха вперили очи в звяра.

Гормън вдигна револвера си, прицели се внимателно в Джанис и стреля.

В ушите на Тайлър избухна взрив. Джанис се завъртя като пумпал и падна към нея. Пистолетът на момичето изхвръкна в краката й. Падайки назад към стената на тунела, Тайлър протегна ръка, за да хване Джанис. Залитна встрани от тежестта и падна на пода на мазето, точно пред тунела.

— Не стреляйте! Аз съм! — извика Харди.

— Тъп задник! — отговори Нора.

— О, господи, не исках да… Помислих, че… О, боже, добре ли е?

Тайлър измъкна ръката си изпод тялото на Джанис, а Нора клекна до тях. Капитан Франк се спусна с лампата.

— О, боже мой — мълвеше Харди, с поглед вперен в момичето. — Съжалявам. Съжалявам. Толкова се бях уплашил, че не знаех какво…

— Млъквай! — изкрещя Нора.

Очите на Джанис бяха отворени. Лицето й бе изкривено от силна болка. Върху предницата на блузата й бързо се разпростираше червено петно, което разцъфваше като цвете. Нора разкъса блузата. Едно копче се откъсна и излетя към лицето на Тайлър. Точно над лявата гърда на Джанис бликаше кръв като от кладенец. Нора притисна силно длан върху раната. Джанис викаше и се мяташе.

Капитан Франк се наведе и мушна дългото острие на ножа си под ръкава на момичето и сряза плата. После заби ножа в пръстения под.

— Трябва да я обърнем — прошепна той. — Трябва да огледаме гърба й.

— Да — намеси се Харди. — Навярно куршумът е излязъл откъм гърба.

— От… — опита се да промълви Джанис. — Отдолу.

Повдигна дясната си ръка от пода и показа с пръст подмишницата си.

Капитан Франк повдигна лявата й ръка.

— Тук — каза той. — Оттук е излязъл. Ударил е ръката!

Извади червена носна кърпа от джоба на бермудите си, пъхна я в раната като тампон и върна ръката й до тялото.

— Това ще спре кръвта.

— Трябва да я закараме в болницата — каза Нора и погледна към Тайлър. — Жената-полицай може да се обади от радиоколата. Кажи й да повика линейка.

— Да, но Ейб?