Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Нищо не можем да направим без оръжие — каза Джанис.

Тайлър обърна колата и удари спирачката. Загледа се покрай задницата на камионетката през голото поле към гората, от другата страна на улица „Плажна алея“.

— Капитан Франк — сети се тя.

— Какво той?

— Харди каза, че имал цял арсенал.

— Да вървим! — подкани ги Джанис.

Тайлър мина направо през полето. Колата подскачаше по неравната земя и хрущеше през бурени и ниски храсти. Цялата се друсаше и тресеше. Нора се притисна в таблото. Тайлър се бореше да не изпусне волана. След малко фаровете осветиха редицата пощенски кутии. Забеляза един процеп през дърветата вляво, а колата подскочи от едно малко възвишение и падна върху черния път.

— По дяволите! — извика Нора.

Тайлър завъртя волана. Почти щеше да се размине с дървото. Последва силно раздрусване, когато го удари. Десният фар се разби, но колата отскочи и продължи да се движи. Излезе на тясното неравно платно на улица „Сийсайд“, а единственият й фар пронизваше тъмнината.

— Ето го! — каза Нора.

Тайлър натисна педала на спирачката и обърна към автобуса. Колата излезе от пътя. Гумите й шумно минаха през куп празни бирени кутии. Тайлър натисна клаксона с всичка сила.

Нора и Джанис изскочиха, докато издърпваше лоста на ръчната спирачка. Когато ги настигна, те вече тропаха силно на вратата на автобуса.

— Какво става?

Тайлър се обърна. Белобрадото лице на Капитан Франк се бе показало през един отворен прозорец, някъде по средата на автобуса.

— Ние сме — каза тя. — Тайлър и Нора. Снощи си приказвахме в бара, спомняте ли си? Имаме нужда от помощта Ви.

— Правилно ли чух изстрели? — попита той.

Гласът му прозвуча пиянски.

— Преследват Звяра. Вашият Бобо. Искаме да им помогнем. Имате ли оръжие?

— Преследват Бобо ли?

— Побързайте. Можете да дойдете с нас, ако искате.

— А-а-а!

Лицето му изчезна от прозореца. Вътре в автобуса светна нещо, което огря ярко боядисаните стъкла. След няколко секунди вратата се отбори.

— Мили боже, ти ли си това, Джанис Крогън?

— Аз съм — отговори тя.

— Изглежда Бобо те е нападнал.

— Да.

— Трябва да побързаме — каза Тайлър и пристъпи към вратата.

Капитан Франк носеше къси гащи на райета и нищо друго. Тялото му бе покрито с бели косми.

— Вземете си някакви дрехи — каза му Тайлър, — и ни покажете къде държите оръжията си.

— Да, качете се на борда, милички.

Гормън стискаше в потната си ръка полицейския револвер и слизаше по стълбите на мазето след Ейб и Джек. С другата ръка се държеше за парапета. Бе тъмно, като изключим светлата пътека, която образуваше фенерът.

Стъпалата скърцаха под краката им.

Пръстеният под на мазето изглеждаше сив. След това фенерът обходи помещението от край до край. Снопът светлина обикаляше в кръг. По стените се извиваха и умираха сенки.

— Ето я твоята дупка — прошепна Ейб.

Насочи светлината върху едно тъмно петно близо до купа с кошници.

Гормън се опита да каже нещо. Но от устата му излезе само задавен звук. Изкашля се и попита:

— Снимахте ли го?

— Да — каза Джек. — Тогава чухме Джанис.

В пълно мълчание Гормън ги последва към пода на мазето. Застанаха един до друг в основата на стълбите. Ейб насочи фенера към стената до стълбата. Спря снопа светлина върху корабен сандък.

— Това е вратата им — каза той.

Гормън забеляза халка с късо въже, закачено отстрани на сандъка — очевидно дръжка, с която сандъкът се премества към стената.

Светлината разкри входа на тунела.

И звяра.

— Добре, че не си е тръгнал — прошепна Джек.

Приближиха се.

Съществото лежеше с лице към пода, в самото начало на тунела. Плътта му лъщеше толкова бяла, сякаш светеше. Гърбът му бе нарешетен. Гормън бързо извърна поглед от остатъците от главата.

— Не сме го снимали — предупреди го Джек.

Гормън пое дълбоко дъх.

— Имате ли нещо против да го обърнете?

— Имаме работа — каза Ейб. — Можеш да останеш тук, ако искаш.

Прескочи една от разперените ръце и влезе по-навътре в тунела.

— Чакайте. Не можете да ме оставите.

— Тогава тръгвай — каза му Джек и последва Ейб.

Светлината се превърна в слаб отблясък, когато Ейб изчезна зад един завой. Още един миг и Гормън щеше да остане на тъмно. Стисна зъби и започна да обикаля звяра. Гледаше го и едва ли не очакваше, че ръката му с остри нокти ще го сграбчи за глезена. Светлината изчезна. Вече не го виждаше. Нещо го бутна в обувката. Той изпищя и подскочи.