Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Стой тук! — нареди му той и погледна към Ейб. — Мислиш ли, че са изфирясали?

— Камионетката на Куч е пред гаража.

— Сигурно са разбрали, че момичето се е измъкнало. В мазето имат три трупа. Затворили са онази жена и бебето, плюс един звяр. Как ще прикрият всичко това?

— Бих казал, че не могат — отвърна Ейб.

— Дано ченгетата да разбират от работата си.

— Казаха ни да не се намесваме. Значи няма да се намесваме.

Близо до тъмната веранда на входа Пърсел посочи в двете посоки. Двамата униформени полицаи се пръснаха. Заеха позиции отляво и отдясно, а Пърсел и Луси изкачиха стълбите. Луси извади пистолет и опря гръб в стената. Пърсел пристъпи пред входната врата.

— Нищо не виждам — оплака се Гормън, хленчейки.

— Млъкни — измърмори Ейб.

Взря се в далечната врата. Видя как Пърсел вдигна ръка да почука. Не чу почукването. Пърсел свали ръка до тялото.

Ейб осъзна, че е притаил дъх.

В следващия миг видя синьо сияние, което очерта силуета на Пърсел. И още някой, който стоеше на вратата. Ейб чу биенето на сърцето си. Минаваха секунди.

Пърсел сигурно говори с онзи на вратата, мислеше той. Кой ли беше? Маги Куч, която вероятно отрича…

Мъжки глас, приглушен от разстоянието, извика „Не!“ и Пърсел внезапно се наведе. В ушите на Ейб гръмна изстрел. Пърсел се сви на две и залитна назад. Започна да се търкаля по стълбите. В същия момент, някъде отстрани, взрив завъртя като пумпал полицая с пушката. Другото ченге се обърна и се прицели в камионетката. Преди да успее да стреля, един куршум прониза главата му.

Луси замръзна до стената като разпъната на кръст.

Ейб се втурна между паркираните коли. Измъкна бързо револвера от дънките си и леко приведен изтича по алеята.

— Залегни! — извика той на Луси.

Входната врата се хлопна, разсичайки снопа синя светлина.

Луси се наведе. Миг по-късно се чу глух монотонен гърмеж на пушка. Тя падна на едно коляно и насочи пистолета си към камионетката. Изстреля четири бързи изстрела. Един мъж извика. Излезе, олюлявайки се иззад прикритието на камионетката, падна на колене и се прицели с пушката в Луси. Сгърчи се и се сгромоляса под канонадата от куршуми, с които Луси, Джек и Ейб нарешетиха тялото му.

Ейб се изправи. Не чуваше нищо. Ушите му бучаха.

Проснатият на земята не се помръдваше.

Луси продължаваше да стои на едно коляно. През шума в ушите си Ейб долови търкалянето на гилзи по дървения под на верандата. Разбра, че Луси пълни оръжието.

Заедно с Джек избързаха напред. Той се наведе над Пърсел. Мъжът лежеше по гръб, държеше се с ръце за корема и се гърчеше от болка.

— Успокой се — каза му Ейб, — ще докараме помощ.

Зад себе си чу бързи стъпки. Изправи се, и в този момент мигновена светлина освети изкривеното лице и кървавата риза на полицейския началник.

— Какво правиш, за бога, Харди!

Гормън отстъпи встрани и направи още една снимка на Пърсел. След това изтича към полицая, който бе покосен отляво на стълбите.

Джек, който бе коленичил до другия полицай вдясно, извика:

— Този е мъртъв.

Луси слезе назад по стълбите с пистолет, насочен към затворената врата.

Светкавицата отново проблесна. Гормън направи още две снимки на ченгето в краката си. Ейб го избута грубо настрани и приклекна до безжизненото тяло. Този имаше рана на гърдите. Сложи ръка на шията, за да напипа пулса.

— Мъртъв е — извика и се изправи. — Луси, върни се в колата и извикай линейка по радиостанцията.

Луси кимна и се затича към шосето.

Джек стоеше над мъжа, който бе стрелял от засада към двамата полицаи. Ейб отиде при него.

— Това е онзи старчок, който ни скъса билетите — каза Джек.

— Ние май скъсахме неговия завинаги — каза Ейб.

Гормън задъхано изтича покрай тях. Светкавицата освети мършавия побелял мъж. Ейб успя да види половин дузина дупки от куршуми върху предницата на мръсната му риза и панталоните. Малки дупки, през които бяха влезли куршумите от 38-калибровия пистолет на Луси и големи отбори, от които бяха излезли сачмите, които го бяха уцелили отзад. Гормън се наведе и направи още една снимка.

— Влизаме ли? — попита Джек.

Гласът му бе тих и нетърпелив.

— Да.

— Тя се е подготвила.

— Ще ни очаква да проникнем през предната врата. А ние ще влезем отзад.

— Няма задна врата — посочи Гормън.

— Но има тунел.

— Където убихте звяра?

— Искаш ли да го видиш? — попита Джек.

— Трябва.

— По-добре вземи някакво оръжие — каза му Ейб.

Гормън кимна и се втурна към застреляния в главата полицай. Ейб и Джек напълниха отново оръжията си. Гормън направи две снимки на мъртвия. После клекна и вдигна от тревата револвера.