Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Пъхна ключа в бравата, завъртя го, отвори вратата и плъзна ръка по стената, търсейки копчето на осветлението. Лампата между двете легла светна.

Нейното продължаваше да стои неоправено след следобеда с Ейб. Покривката му лежеше на пода, където я бяха изритали. Чаршафите бяха разбъркани. На другото легло лежеше отвореният й куфар. Наведе се над него и издърпа сгънат чифт дънки, жълтата блуза, в която бе облечена а време на обиколката на „Къщата на Звяра“, чифт чисти розови бикини и мокасините си. Сутиен? Презрамките му ще убиват Джанис.

Поколеба се дали да не се преоблече. Отказа се — нямаха време. Стисна дрехите пред гърдите си и изтича от стаята. Вратата се хлопна. Скочи от площадката.

Освен мерцедеса на Харди и нейното омни, паркингът беше празен. Наоколо нямаше никого. Прозорците на другите бунгала не светеха.

Тайлър се спря до своята кола и отвори предната врата. Пресегна се вътре да отключи отзад и изпусна една от обувките. Отвори задната врата, хвърли дрехите на седалката, метна до тях и обувката.

След това хукна към бунгалото на Ейб. Натисна дръжката. Беше заключено.

Потропа.

Нора отвори. Косата й изглеждаше тъмна и прилепнала, сякаш не й бе стигнало време да я изсуши докрай, но бе облечена, с изключение на блузата.

— Разбрах, че ще донесеш на Джанис някакви…

— В колата са. Може да се облече по пътя. Да вървим!

Нора държеше блузата пред гърдите си. Наведе се през вратата и се огледа.

— Няма никой. Хайде!

Нора се обърна и извика в стаята:

— Хайде!

Джанис не попита нищо. Нора отстъпи и я пусна да мине.

— Онази ли е колата? — кимна към омнито.

Пипна раните си отстрани. Не направи никакъв опит да прикрие голотата си, сякаш не я осъзнаваше.

— Оставих ти дрехи на задната седалка.

Джанис кимна и тръгна към омнито. Вървеше сковано. Потреперваше от болка, докато слизаше по стълбите. Леко накуцваше, но стигна до колата. Нора избърза пред нея и отвори задната врата.

Тайлър се метна на шофьорското място. Колата се разклати, когато Нора седна отпред. Тайлър завъртя ключа на стартера.

— Хайде да се успокоим — каза Нора. — Возим ранено момиче.

— Побързай! — извика Джанис от задната седалка.

Тайлър премести лоста на задна скорост и натисна педала на газта.

Ейб отпусна педала на газта, защото от странична улица изскочи камионетка. Запраши пред тях по „Крайбрежна улица“. Не спря на светофара, който светеше червено. Ейб също не спря.

— Обзалагам се, че това бе шефът на полицията — каза у Джек.

Точно от другата страна на улица „Плажна алея“ камионетката сви в отбивката. После рязко спря. Гумите й изхвърлиха прах. Ейб се отправи натам.

— Губиш — каза Ейб, когато видя отвътре да изскача набита жена.

Линда? Не, казваше се Луси, спомни си той. Не носеше униформа. Беше облечена в дънки и памучна риза. Краят на ризата й висеше отвън. Пристегната бе в кръста от колан с кобур. Погледна към колата на Ейб. След това се обърна и изтича към предницата на камионетката.

Ейб, Джек и Гормън слязоха. Гормън вървеше на няколко крачки отзад. Ейб вдигна разтворени ръце, когато видя, че са привлекли вниманието на другите.

Другите бяха четирима: Луси, полицейският началник Пърсел и двама полицаи в униформа. Стояха до отворената врата на полицейска кола. Друга патрулна кола беше паркирана зад тях. Сигналните светлини не бяха запалени.

— Ейб Клантън — представи се Ейб. — Това са Джек Уайът и Гормън Харди.

Пърсел кимна.

— Трябваше да останеше в мотела. Но след като сте дошли, искам всички да стоите на разстояние. Останете тук на пътя, освен ако не ви заповядам нещо друго. Не желаем в тази работа да се намесват цивилни.

— Да, сър — каза Ейб. — Това си е ваша работа. Но все пак, ако имате нужда от помощ, извикайте ни.

— Ще се справим — отвърна Пърсел.

Един от полицаите хлътна на седалката и излезе с пушка след миг. Ейб разпозна, че е 12-калиброва, полуавтоматична, марка „Итика“.

— Къщата няма заден изход — отбеляза Пърсел.

— Няма и прозорци — допълни Луси.

Бърза светкавица стресна жената. Пърсел и другите погледнаха навъсено Гормън.

Той направи още една снимка.

— Благодаря ви — каза и свали фотоапарата.

Пърсел поклати глава.

— Да вървим.

Тръгна по непавираната алея към къщата. Луси вървеше редом с него, а другите двама ги следваха.

— И какво? Ние просто ще стоим тук? — попита Гормън.

— Ще постъпим както ни казаха.

Гормън направи крачка встрани, но Джек го хвана за врата.