Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Ейб отвори предната дясна врата на мустанга. Заедно с Джек помогна на някого да слезе.

— Навярно отдавна са унищожили целия дивеч на острова.

На светлината от фенера на Ейб, Гормън успя да види, че пътничката бе момиче. Косата й бе в безпорядък. Поведоха я към вратата с гръб към Гормън. Цялото й тяло — от раменете до краката — бе обгърнато с одеяло.

— След като са месоядни, трябва да са оцелели, като се изяждат помежду си.

Гормън не можеше да види лицето на момичето, но разбра, че то е Джанис Крогън. Стана му лошо.

— Това често се е случвало в примитивните общества. Между хората. Нуждаят се от белтъчини и се бият помежду си, като изяждат убитите в битките. Така е ставало цял живот.

Гормън се извърна от прозореца. Седна вцепенен на ръба на леглото си.

Джанис Крогън.

Беше изпратил тези две копелета да направят снимки, а те се връщат с Джанис Крогън.

Гормън вдигна чашата от пода и пи.

— И така, мисля — продължаваше Капитан Франк, — че съществата, които баща ми и екипажът на кораба „Мери Джейн“ нападнали из засада, са били само едно племе от пъклените зверове.

Може и да не е Джанис, мислеше си Гормън.

Но кой друг би могъл да бъде?

Много приличаше на нея, но не можеше да е съвсем сигурен, преди да види лицето й.

— На острова трябва да има още едно племе. Може би дори две, три. Кой знае, може островът…

— Трябва да изляза — прекъсна го Гормън и се изправи. — Бих искал да останеш още и да си говорим, но току-що се появиха едни мои приятели.

— Благодаря…

— Заповядай — Гормън зави капачката на бутилката. — Вземи това с теб.

— О, не мога да приема цялата бутилка.

— Моля те — пъхна джина в ръцете на стария човек. — Изпий едно последно преди лягане, когато се прибереш в автобуса. Ще мина сутринта и ще отидем да направим копие на албума.

— Добре. Благодаря ти.

Гормън взе ключа от стаята и отвори вратата на Капитан Франк. Застана извън обсега на светлината на верандата и се загледа през площадката към бунгалото на Ейб. Сърцето му биеше свирепо. Въпреки нощния хлад, по лицето му се стичаха капки пот.

Капитан Франк прибра албума с изрезките и бутилката джин в кожените джобове на мотоциклета и го възседна. Настъпи газта и моторът шумно забумтя. Махна за сбогом, обърна мотоциклета, засили се покрай задницата на мерцедеса и се отправи към шосето.

Ейб държеше слушалката до ухото си и слушаше слабия сигнал. Някой почука на вратата.

— Кой е? — извика Джек.

— Гормън Харди.

Ейб кимна и Джек отвори вратата. Влезе Гормън. Мъжът изглеждаше зачервен и неспокоен. Бързо огледа стаята.

— Какво стана? — попита той.

Джек приближи пръст до устните си.

— Къде са другите?

— В тоалетната.

Гормън се запъти към банята, но Джек го сграбчи за ръката.

— Почакай! — заповяда му той.

— Полицейско управление, Малкаса Пойнт — каза гласът по телефона. — Говори сержант Матюс. Слушам Ви.

— Тази сутрин говорих с един от вашите хора.

— Направихте ли снимките? — Гормън попита Джек.

— Да. Сержант Пърсел — продължи Ейб. — Навярно дежурството му е приключило, но трябва да говоря с него. Много е спешно.

Гормън бе зяпнал Ейб.

— Ще се опитам да се свържа с шефа у дома — отговори Матюс. — Кажете ми името и телефона си. Ще му кажа да Ви се обади веднага.

— Добре.

Ейб съобщи името си. Върху телефонния апарат бе изписан телефонния номер на „Уелкъм Ин“ и той го прочете.

— Това е засега, г-н Клантън.

— Предайте му, че е изключително важно. Ако не успеете да се свържете с него, моля, обадете се.

— Ще Ви се обадя.

Ейб затвори слушалката.

— Какво става? — попита Гормън.

— Налетяхме на Вашия Звяр.

— Погубихме онова копеле — допълни Джек.

Устата на Харди зяпна отворена.

— Вие сте го убили !

— Обезглавихме го — отвърна Джек ухилено.

— Кое е момичето? Видях, че влязохте с още някого.

— Джанис Крогън — каза Ейб. — По всичко личи, че снощи е била някъде наблизо до „Къщата на Звяра“ с Вашия приятел Блеик. Говореше много неясно по този въпрос, но някак се озовала пленница в къщата на Куч. Блейк е мъртъв. Както родителите на момичето.

— Брайън? Брайън е мъртъв? О, не! — разтърси невярващо глава. — Не може да бъде! Той… той е най-добрият ми приятел.

— Джанис казва, че намерила телата им в мазето на къщата на Куч, докато бягала…

— А по петите й я преследвал един от зверовете — допълни Джек.

— Един от зверовете? — попита Гормън.