Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— По дяволите — каза Нора.

Пресегна се и потупа Тайлър по крака.

— Седни отзад и се опитай да се успокоиш. Ще дойдат всеки момент.

Тайлър изгаси фаровете и изключи двигателя.

— Имам идея — каза й Нора.

Отвори жабката и извади туристическия справочник на Автомобилния клуб.

— Това ще ни помогне да убием времето. Запали лампата.

Тайлър натисна копчето и светна лампата на тавана.

Нора прелисти страниците.

— Да видим сега. Шаста. Ето, езерото Шаста. Намира се тук! Хотел „Борова шишарка“. Господи, пет звезди! Мястото е наистина специално! И е скъпичко! За един човек петдесет и пет до шейсет долара на нощ. За двама души и едно легло — шейсет и пет долара. Четирийсет и пет стаи. На дванайсет мили северно от Рединг, до магистралата „Интерстейт 5“. На миля и половина южно от отбивката за пътя „Бридж бей“. С изглед към езерото Шаста. Отворен през цялата година. Просторни и красиво мебелирани стаи с душове, кабелна телевизия, камини. Затоплен басейн, безплатни лодки и моторници. Риболов. Водни ски. Не звучи никак лошо.

Тайлър разтърси глава.

— Мислиш ли, че ще останеш там?

— Ако ме покани — измърмори Тайлър. — Но къде, по дяволите, е той?

— Виж сега, най-вероятно са се забавили с десет-петнайсет минути, докато влязат в къщата.

— Да вървим.

— В къщата? Ти луда ли си?

— Можеш да чакаш тук, ако искаш.

— За бога, Тайлър!

Тайлър изгаси светлината и отвори вратата. Преди да я затвори, видя как Нора се измъква от предната седалка. Изчака до колата, докато приятелката й изскочи и след това пресече бързо пътя.

— Не сме облечени подходящо, за да се промъкваме през гората.

— Не ме интересува.

— Ще си направиш бримки по чорапите.

Тайлър слезе по стръмния скат на една канавка. Сандалите й се хлъзнаха по влажната от росата трева. В глезените й се забиха осили.

Нора се подхлъзна, падна на дупето си и стана.

— По дяволите. Откачи ли?

Без да каже нито дума, Тайлър започна да изкачва отсрещния наклон.

— Ако си решила да влезеш в къщата, откажи се! Никога няма да успеем да прескочим оградата.

Тайлър стигна до върха на насипа. Грабна Нора за ръката и я издърпа. Продължи да стъпва в тъмното между дърветата.

— Освен това не сме въоръжени. А те имат пистолети. И да имахме оръжия… няма да вляза — Нора млъкна.

Вляво по пътя, далече пред тях, се чуха бързите стъпки на някой, който тичаше по паважа. Сърцето на Тайлър се сви. Погледна през боровете към осветения от луната път.

— Те са — прошепна Нора.

Но Тайлър, колкото й да се ослушваше, чуваше само стъпките на един човек. Успя да се сдържи да не извика и се спусна обратно към ръба на канавката. Кацнала на върха, Тайлър се взираше към пътя. Видя един човек, който тичаше и пресече осевата линия. Изстена, когато разпозна яката фигура на Джек.

— О, боже! — промълви Нора.

Тайлър се спусна по наклона. Препъна се в храстите. Изкачи с преплетени крака другия скат и излезе на шосето.

— Джек!

Мъжът продължи да тича към нея с къси, неспокойни крачки и махна с ръка.

— Влизай в колата — извика той.

— Къде е Ейб?

— В къщата. Добре е. Трябва да го посрещна отпред!

— Какво стана? — попита Тайлър.

— После.

Наведе се над вратата на мустанга, пъхна ключ в бравата, отвори я и скочи вътре.

— Каза, че Ейб е добре, нали? — каза задъхано Нора и се приближи отзад. — Казах ти, че няма от какво да се тревожиш.

— Нещо е станало — простена Тайлър.

Разбра, че паниката й е отшумяла и е отстъпила място на немощ и безсилие.

Стояха до пътя. Джек обърна мустанга. Когато тръгна надолу, Тайлър се спусна към своята кола.

— Влизай отзад — нареди тя.

Отвори бързо вратата и отключи на Нора.

В мига, в който приятелката й бе вече вътре, тя завъртя волана. Омнито направи пълен кръг. Предните му светлини обърсаха края на гората.

— Изгаси светлините — каза Нора.

Тя ги изгаси, спомняйки си, че Джек бе подкарал мустанга без фарове.

— Боже мой, колко е вълнуващо!

— Нещо лошо се е случило.

— Престани да се притесняваш. Ейб е добре.

— Ще престана да се притеснявам, когато го видя.

— Ти наистина си хлътнала по този мъж.

— Наистина.

Стигнаха до завоя в подножието на хълма. Тайлър видя тъмния силует на мустанга, който се приближаваше до бордюра. Спря пред будката за билети. Погледна пространството зад оградата, но не видя никого.

Къде е Ейб , крещеше съзнанието й.

Джек изскочи от колата. Остави вратата отворена. Заобиколи отпред и рязко отвори дясната врата.