Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— И закъсняват едва с двадесет минути. Може би не са успели да проникнат толкова бързо, колкото си представяха.

Въпреки успокоителните думи, Тайлър усети напрежение в гласа на приятелката си.

Бутна една от тежките дървени врати и я задържа, докато излезе Нора. Пое дълбоко хладния нощен въздух. Спря се до стария автомобил пред входа и се загледа към пътя. Не минаваха никакви коли.

Нора се обгърна с ръце отпред. Очевидно й бе студено в тънката оранжева блуза.

— Хайде да се върнем и да изпием по още едно? Скоро ще с тук. Сигурна съм, че ще се оправят.

— Наистина ли?

— Разбира се. По-добре да влезем, отколкото да стоим навън и да ни мръзнат задниците.

— Ще полудея, ако продължа да седя на едно място.

— Какво искаш да направим?

— Не зная. Защо не се връщат?

— Може би вече са тръгнали.

Тайлър затаи дъх, когато пътят се освети от фарове. Вгледа се между дърветата и въздъхна. Колата отмина. Беше някакъв камион.

— Хайде да влезем в автомобила — предложи Тайлър.

— Добре. Поне ще сме на топло.

Тръгнаха по алеята към паркинга.

— В теб ли са ключовете? — попита Нора.

— Да.

— Не искаш ли да се преоблечеш?

— Не.

Нора изтича, за да настигне Тайлър.

— Защо си се разбързала толкова? Сигурно ще ги срещнем по пътя и ще трябва да обръщаме.

— Поне ще знаем, че са добре.

— Да, но може и да ги изпуснем, ако са паркирали в някоя странична улица…

— Ако не забележим никъде колата, ще обърнем и ще се върнем.

Тайлър отвори омнито, отпусна се на седалката зад волана и се пресегна да отключи другата врата на Нора. Нора се качи, а тя сложи ключа в стартера. Вратата се хлопна. Тайлър даде рязко назад.

— За бога, успокой се.

— Не мога.

Тя се засили към пътя.

— Няма никакво основание да се паникьосваш.

— Досега трябваше да се върнат!

— Зная, зная.

— По дяволите.

— Всичко е наред.

— Нищо не е наред.

Тайлър отпусна педала на газта, само колкото да се огледа на двете страни. После със свистене на гумите излезе на пътя и отново натисна газта.

Нора закопча предпазния колан.

— Хайде, стига! Ще те спрат ченгетата!

Тайлър разтърси глава и отпусна газта. След завоя се появиха светлините на града. Отминаха затворения сервиз с бензиностанцията. На следващата пряка намали и почти спря. На нейното платно на заден ход излезе някакъв фолксваген от паркинга пред една таверна. След това се наложи да спре на светофара в центъра на града. Светеше червено. Кръстовището бе чисто и тя префуча през него.

— Следи за мустанга — каза Нора. — Аз ще гледам отдясно, ти — вляво.

В тази част на улицата бяха паркирани малко коли. Точно пред тях, бордюрът пред дългата ограда на „Къщата на Звяра“ бе празен. Пуста бе и отбивката от другата страна на шосето. Докато минаваха покрай „Плажна алея“, крайчецът на окото й забеляза светъл лъч.

— Почакай — обади се Нора.

Тайлър натисна спирачката. Колата рязко спря и тя погледна към единствената приближаваща се светлина.

— Не може да са те — каза тя.

— Може да са с един развален фар.

Изчака. Воланът под ръцете й бе хлъзгав. Избърса длани в полата. Платът прошумоля. След това се чу бумтенето на двигател. Обърна се и надникна през задното стъкло. По алеята се приближаваше мотоциклет, зад който се носеше облак газове от ауспуха и прах от пътя, оцветени в червено. Върху мотоциклета седеше гологлав Капитан Франк — бялата му коса и брада се развяваха под вятъра. Мотоциклетът се наклони силно. Зави зад омнито и се отправи на север.

— Къде ли отива тоя глупак? — промърмори Нора.

Тайлър натисна педала на газта. Мина бавно покрай „Къщата на Звяра“. Огледа терена зад оградата, после тъмната веранда пред входа, после прозорците. Къщата изглеждаше мрачна и безлюдна. Не можеше да си представи как може някой да влезе посред нощ в такова свърталище.

Ейб и Джек може би са вътре, помисли тя. Промъкват се през тъмни като в рог стаи и коридори. Знаят, че закъсняват и се опитват да побързат…

Или може би лежат разкъсани и мъртви. Още две жертви…

Не!

Добре са. Съвсем са добре. Чувстваш се чудесно. Имат пистолети. Те са опитни войници. От морската пехота. Имат железни вратове.

„Къщата на Звяра“ изчезна от погледа им. Завиха към склона. Но умът й остана вътре, в къщата. Разтвори завесите и се вгледа в осакатените тела, питайки се кои са восъчни, кои са истинска плът, кое е Ейб.

— Ето го! — извика Нора.

Тайлър впери очи в мустанга. Беше паркиран точно пред тях, встрани от пътя. Светлините бяха изгасени. Спря зад него. Надникна през задния прозорец. Вътре нямаше никой.