Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Джанис отстъпи назад. Звярът, все още с нож в корема, грабна трупа на майка й за гърлото и слабините и го запрати към Джанис. Тялото се сгромоляса на килима пред краката й.

Джанис подскочи, завъртя се и хукна обратно към тунела.

Трябваше да продължи да забива ножа в тялото на звяра!

Извика от болка, защото рамото й се удари в стената. Блъсна се в другата стена и падна с ридания на земята. Изправи се бързо. Продължи да залита напред, като опипваше в тъмното пътя с ръка и вървеше по-бавно, защото разбра, че в тунела има завои. Дясната й ръка гореше. По единия й крак се стичаше топла струйка. Касапският нож в гащите я бе порязал. Извади го.

Не чуваше нищо, с изключение на собственото си ридание, задъханото си дишане и потрепването на краката си по твърдата почва в тунела. Ако звярът я следва, трябва да е доста назад.

Навярно е тежко ранен и не може да върви.

Звярът вижда в тъмното, това си спомни от дневника.

По-добре да бе изгорила дневника.

Щях да си лежа на сигурно място в леглото у дома. И мама, и татко щяха да са живи. Как ли е стигнало чудовището до тях? Сигурно са дошли да я търсят. Господи, защо не останах вкъщи? Грешката е изцяло моя. Съжалявам, че изобщо някога чух за Брайън Блейк и Гормън Харди. Те ме въвлякоха в този ужас.

Сама се въвлякох.

Аз съм виновна за смъртта на мама и татко.

Но мога да се спася. Мога да спася и жената — майката на Санди и бебето — само да се измъкна оттук. Ще потърся помощ.

Трябва да стигна до „Къщата на Звяра“ и оттам — на улицата. После ще извикам ченгетата.

Стената изчезна. Опипа сляпо с двете ръце. Откри, че тунелът завива наляво и хлътна в тъмнината.

А ако в другия край има заключена врата?

Няма. Не може да има.

А ако я чака другият звяр?

Не.

Представи си, че Уик, или Маги, или Агнес, или Санди, или всички заедно стигат до „Къщата на Звяра“ преди нея и й отрязват пътя?

Имам нож, каза си. Ще ги изкормя.

В следващия миг мисълта й замръзна. Зад себе си чу сумтене и ръмжене. Впусна се бързо напред, водена от ужаса, без да мисли за завоите пред нея. Докато тичаше, шумовете зад нея се усилваха. Мобилизира ръцете и краката си. Правеше колкото се може по-дълги и по-бързи крачки. Дробовете я боляха, докато вдишваше. Раните й горяха. Бяха се отворили от напрежението. Потръпна от болка, когато дясната й ръка се удари в стената. Без да намалява, промени посоката към центъра.

Звярът вече бе много близо. По звука на ръмженето разбра, че е на един-два метра зад нея.

Лявото й рамо се блъсна в стената. Тялото й се усука. Джанис се залюля и падна по гръб.

Взря се в тъмното. Не можа да го види. Но чу съскане, което приличаше на сух, ироничен смях.

Нещо влажно и хлъзгаво разтвори краката й. Някой я теглеше за фланелката. Повдигна за миг гърба й. Дрехата започна да се смъква по раменете и Джанис остави ръкавите да се измъкнат от отпуснатите й ръце. Усети върху тялото си остри нокти. Гащите й бяха разкъсани. Нещо топло я пръсна по корема и гърдите — неговата кръв.

Върху лицето си усети топлия му дъх.

— Копеле! — изкрещя тя и замахна с ножа.

Ножът се заби в плътта на чудовището. Извади го и пак го заби. Звярът изрева от болка. След това я удари по ръката. Ножът изхвърча от вкочанените й пръсти.

Зад главата си чу стържещ звук, наподобяващ плъзгане на дърво по пръст.

Звярът я стискаше за раменете. Ноктите му се впиваха дълбоко. Тя се извъртя и го наръга с коляно. Съществото продължаваше да я държи. Отблъсна крака й. Пенисът му се заби в бедрото й.

Лицето му беше мъртвешки бяло и лъщеше като плужек. Върху нея капна слюнка от широката му уста. Почуди се защо изведнъж започна да вижда лицето му. Но преди да си отговори, главата му рязко се изви нагоре.

В ушите й гръмна рев, сякаш целият свят бе взривен.

Едното око на звяра представляваше лъскава дупка.

Част от муцуната му изхвърча.

Челюстта му се разпадна.

Джанис извърна лице. Онова, което бе останало от главата на звяра, тупна върху нея.

В тишината ушите й продължиха да бучат.

Мъжки глас каза:

— По дяволите!

— Как сте, момичета? — попита барманката.

— Бих си поръчала… — започна Нора.

— Хайде да тръгваме — прекъсна я Тайлър.

— Казаха, че трябва да ги чакаме тук.

— Не ме интересува — тя стана от масата.

Нора сви рамене към барманката.

— Значи това е всичко — каза Нора и последва Тайлър.

Пресякоха бързо слабо осветения бар.

— Закъде си се забързала така?

— Не мога повече да издържам. Казаха, че ще се върнат след час.