Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Когато свърши, освети пода. От главата не бе останало нищо, освен топка смачкан восък, сплъстени коси и две разбити на парчета стъклени очи.

Изгаси фенера.

— Хайде да свършваме — каза той. — Момичетата чакат.

Джанис бе загубила битката — волята й не „победи“ кутията с кока-кола. Бе изпила половината на един дъх, а останалата отпиваше бавно, капка по капка, наслаждавайки се на студения сладък вкус. Чувстваше се виновна. Пълната алуминиева кутия бе добро оръжие. Но Джанис потърси аргументи и в полза на решението си да пие. Беше полудяла от жажда и реши, че колата ще й даде сила, необходима за бягството. При това имаше само две ръце. Едната ръка й трябваше, за да нанесе удар с крушката, а другата — да хвърли панталоните на Санди в лицето на онзи , който отвори вратата.

Разбира се, вместо панталоните можеше да използва пълната кутия. С нея имаше вероятност да зашемети натрапника при един добър удар в главата. Панталоните обаче изглеждаха по-сигурно средство. Щяха да й осигурят светкавично предимство пред противника, като го заслепят и объркат.

Когато в устата й падна и последната капка, тя се запита дали е направила правилен избор. Но вече бе твърде късно, за да си задава такъв въпрос.

Смачка кутията по средата. Тя се сплеска с пукот. Нещо назъбено одраска дланта й. Опипа с пръсти мястото и откри, че алуминият е цепнат в един ъгъл. Кутията се отвори с остри ръбове. Хвана долната и горната й част и започна да ги дърпа. Най-сетне двете части се отлепиха с шум, при който Джанис се сви от страх. Опря ръбовете им до голите си бедра и разбра, че са много остри.

Докато се чудеше по какъв начин може да използва новото оръжие, от коридора се чу тихо скърцане. Сърцето й се разтуптя лудо. Съжаляваше, че няма време да провери дали Санди продължава да е със завързани крайници и запушена уста, но трябваше да се приготви.

Пъхна винта на крушката между устните си. Имаше горчив вкус. Коленичи. Преметна панталоните на гърба си, а крачолите върху дясното си рамо. Хвана по една половинка от кутията в ръка с назъбените ръбове навън.

От коридора се чуха бавни стъпки — стъпки на обувки по дървен под. Обувки.

Значи е човек. Слава богу.

Джанис се притисна до стената. Сърцето й туптеше в задъхан ритъм. Направи две крачки встрани. Отдалечи се от вратата.

Стъпките спряха. Чу едно тихо „Хм?“. След това шумолене на хартия.

Това бе торбичката с храна, която Санди бе изпуснала.

Някой пъхна ключ. Бравата щракна и вратата се отвори. На синята светлина от коридора Джанис видя една ръка върху дръжката. След това през процепа се наведе дебела жена и надникна в тъмното.

— Санди? — извика тя.

Прозвуча като „Фанди“.

Дрезгавият глас й бе непознат. Коя беше тази? Не беше Маги Куч? Санди бе споменала друга жена, някоя си Агнес.

— Фанди, защо е толкоз тъмно?

Вратата се отвори по-широко. Агнес влезе в стаята и леко се приведе, за да вижда по-добре.

— К’во става тук? — попита тя.

В гласа й се долавяше известно объркване, което обаче бе лишено от тревога. Наведе се още напред и облегна едната си ръка върху коляното. Другата й ръка увисна пред тялото. Държеше книжната торбичка.

Санди започна да сумти.

Агнес рязко се изправи.

Джанис се промъкна тихо зад нея и я удари едновременно с двете половини на кутията. Жената изрева от болка.

Викът й разкъса тишината. Агнес се хвана за лицето и се обърна. Джанис замахна и с острата ламарина разсече опакото на ръката й. Агнес виеше и скимтеше. Но успя да протегне ръка. Изби ламарината от ръцете на момичето и обхвана с ръце тялото му. Джанис усети киселата гнила смрад, която се носеше от непознатата — беше горещо, дрехите й бяха изпотени.

Дъхът й секна, когато Джанис заби коляно в корема й. Ръцете й се отпуснаха. Джанис отново я ритна в отпуснатия корем. Агнес се преби надве. Лицето й се удари в спуканата електрическа крушка, блъсна металната основа в зъбите на Джанис и жената падна с писък на колене.

Джанис отстъпи от нея.

Вратата все още бе отворена.

Изтича към нея. Огледа се по коридора и видя, че няма никого. Затвори вратата, издърпа ключа от бравата и здраво го стисна. Санди бе казала, че с него не може да отключи входа, но може и да е излъгала.

Веднага след стаята, в която беше заключена, коридорът спираше пред празна стена. В другата посока минаваше покрай няколко врати. Повечето бяха затворени. Почти към края се виждаше парапет. Джанис извади остатъка от крушката от устата си и тръгна бързо към стълбите. Беше сигурна, че този етаж е безлюден. В противен случай, досега суматохата щеше да доведе някого.